Продължителност на прехода: 2 ч.
Денивелация: 750 м (изкачване)
Тръгва се по пътя от центъра на кв. Бояна покрай Боянското ханче. След това се продължава нагоре по ул. „Белите брези”, завива се вдясно по ул. „Поп Евстати Витошки”, минава се покрай ВЕЦ “Бояна” и се стига до гората в горния край на квартала, където минава НОП (15мин.). Каменни стълби водят нагоре през през добре оформен парков кът. На 50 м след тях две маркирани пътеки последователно се отделят вляво. Първата е продължение на НОП, а втората, която е по-високо, но в същата посока, води към Боянското езеро и м. „Яневица”. След няколко серпентини през смесена гора се стига до разклон. Направо, по дървените стълбички е пътеката за Боянското езеро. Тръгва се вдясно по пътеката, която се насочва високо през гората по десния долинен склон на Боянска река. След 5 мин. се стига до ново (немаркирано) ляво отклонение за Боянското езеро в м. „Долна Магарщица”. Пътеката продължава да се изкачва серпентинно, заобикаля Сухи връх, и на поляната при м. „Яневица” се съединява с друга, идваща отляво от Боянското езеро (55мин.).
Сухи връх (1146 м н. в.) е на запад от Боянското езеро. Гористият му купол, гледан от кв. Бояна, се откроява ясно на фона на главния витошки склон. Връхната му точка е скалиста, а склоновете му във всички посоки са заети от смесена широколистна гора.
Местността „Яневица” е разположена на билото на десния долинен склон на Боянска река. Представлява продълговата поляна, в левия край на която преминава туристическата пътека. Западно от нея е Жълтата скала, от която се откриват изгледи към долината на Боянска река, р. Петровичка и вр. Копитото с едноименния хотелски комплекс.
В горния край на м. „Яневица” пътеката се разклонява: вляво - за х. „Камен дел”, а вдясно - за х. „Есперанто”, Боянския водопад, п.д. „Средец”, х. „Момина скала” и вр. Копитото. Тръгва се надясно. След кратко изкачване се излиза на малко възвишение, вдясно от което е Борова скала. Оттук се откриват изгледи към вр. Копитото и района на водослива на реките Петровичка и Боянска. Боянският водопад се крие зад гористия вододелен хребет между реките.
Продължава се по стръмния десен долинен склон на р. Петровичка. След около 200 м пътеката пресича реката и започва да изкачва левия й долинен склон, като от двете й страни е разположено единственото на Витоша тисово находище.
Тисовото находище е разпръснато на около 30 дка. Голяма част от тисовите екземпляри се развиват под стволовете на високите букови дървета. Тисът е иглолистно дърво, чиято височина достига до 12 м, а отделни негови представители могат да надхвърлят 500-годишна възраст. В началото на находището, над пътеката, доскоро е растяла Чудната (Боянската) ела, но сега тя вече не съществува.
За 10 мин. се стига до нов разклон в м. „Дренска скала” (1ч.20мин.). Ако се върви направо, се стига до х. „Есперанто”, а дясната каменлива пътека след 5 мин. отвежда до Боянския водопад.
Боянският водопад (Скоко) е на Боянска река, на около 4 км югозападно от кв. Бояна, на 1260 м н. в., в зоната на андезитния скален венец на Витоша. Височината на пада му е 18 м. При по-голям речен дебит той може да бъде наблюдаван ясно от София. Откроява се като сребърна нишка по средата на витошкия склон.
Чрез къси серпентини по десния бряг на реката пътеката отново се съединява с тази за х. „Момина скала”. После тя се разделя на два успоредни клона, които, след пресичането на пътеката “Копитото - х. „Есперанто”(1ч.55мин), се съединяват при м. „Гаджовица” с пътеката от х. „Есперанто” за х. „Момина скала”, и достигат крайния пункт. От х. „Момина скала” може да се продължи за:
- СОП в югозападна посока за м. „Златни мостове” или в източна посока за п.д. „Средец”, з. „Кикиш” и м. „Бай Кръстьо”;
- п.д. „Родина” и п.д. „Бор” с продължение за х. „Кумата” или х. „Алеко”.
Изтегли GPS трак