ДПП Витоша | Туристически маршрути
Продължителност на прехода: 1 ч. 45 мин.
Денивелация: 440 м (изкачване)
Този маршрут е за предпочитане, когато излетниците търсят повече обгледност и слънце, тъй като преминава по билото на Симеоновския дял от Симеоновския хребет.
Тръгва се от последната спирка на автобус № 67 по шосето за с. Бистрица и се стига до спирка “Боровец” (15мин.). По-разумно е да се използва автобус № 98, който спира на същата спирка. Върви се около 100 м назад към Симеоново и се продължава по ул. „Зелен бор”, която насочва туристите нагоре между вилите. След 3 мин. се стига до трасето на стария коларски път между кв. Симеоново и с. Бистрица. Тръгва се по него вляво и след няколко минути се изоставя. Продължава се на юг по широк коларски път през висока смесена гора. След няколко завоя се излиза на обширна и равна билна поляна в м. „Киселица” (35мин.), която се пресича в посока запад. В северния край на поляната, вдясно от пътя, има малък извор. Широкият път отново навлиза в гората и, с непрекъснато изкачване, достига НОП при м. „Дудов преслап” (1ч.). Тук мястото е удобно за почивка.
Пътят продължава в югозападна посока. След десен завой пресича наклонена на североизток поляна и стига до друга билна поляна, през която минава трасето на кабинковата п.в.л. “Симеоново - х.”Алеко”. В долния й край (южно от линията) има характерна скална група, наречена “Попов камик” (1ч.20мин.). Пресича се трасето на линията и се излиза на обширната гола билна местност „Совато”, в горния край на която е пътеката от кв. Симеоново за х. „Алеко” (маршрут IV.1).
Продължителност на прехода: 2 ч.10 мин.
Денивелация: 710 м (изкачване)
Маршрутът започва от центъра на кв. Бояна. Тръгва се нагоре, вдясно от Боянската църква, по ул. „Боянско езеро”, след което се продължава вдясно по ул. „Сговорна дружина”. Минава се по моста над Боянска река и, по каменните стъпала, се стига до м. „Семовица” (15мин.).
М. „Семовица” е нисък, обрасъл с иглолистна гора хълм над Бояна, на вододела между Боянска река и р. Гушева бара. На връхната му точка е изграден кът за почивка с чешма, езеро, маса и пейки. През ”Семовица” минава НОП и пътеката от кв. Бояна за хотелски комплекс “Копитото”.
Продължава се по широк коларски път по десния склон на Гушева бара. След 3 мин. пътят пресича потока и с леки извивки се изкачва по левия му склон. След около 10 мин. трябва да се внимава, за да не се пропусне отклонението. Коларският път се изоставя и се тръгва вдясно нагоре, по немаркирана пътека, която отвежда до м. „Три кладенци”. Оттук започват серпентинните извивки по левия долинен склон на Гушева бара. Пътеката ту се приближава до потока, ту се отдалечава от него и стига до м. „Лисичи дупки”, където отдясно има чешма, а над нея - интересна скална група. След непрекъснато изкачване през смесена широколистна гора се стига до Голям камък - висока скала вляво. При м. „Горна череша” пътеката отново пресича Гушева бара и след голяма серпентина излиза на десния й долинен склон. Преминава през м. „Леските”, пресича долния край на каменна река (началото на потока Гушева бара) и първо на запад, а след това на север, достига подножието на вр. Копитото при едноименния хотелски комплекс (1ч.30мин). После маршрутът продължава на юг по хубава алея към хижите „Момина скала” и „Есперанто”. След 7 мин. се стига до широка поляна вдясно, с много маси, пейки и голяма чешма, с поставена върху нея каменна глава. Тук пътеката се разклонява за х. „Момина скала” и за х. „Есперанто”. Тръгва се на югоизток към х. „Есперанто”. Пътеката преминава през букова гора и, при поляната в м. „Панкова ливада”, изкачва билото на левия долинен склон на Боянска река. След 5 мин. се достига реката под малък водоскок, преминава се, след това се пресича пътеката, идваща от Боянския водопад за х. „Момина скала”. След 2 мин. се пресича втора пътека от водопада за х. „Момина скала” и неусетно се стига до х. „Есперанто” (2ч.). Оттук тръгват туристически пътеки за кв. Бояна, вр. Копитото, х. „Момина скала”, п. д. „Средец” и х. „Камен дел”.
Следва посока югоизток. С малък наклон широката пътека пресича Петровичка река, съединява се с идващата отляво (от м. „Яневица”) пътека и излиза при х. „Камен дел”. Оттук може да се продължи в две посоки:
- на югозапад за 10 мин. се стига до НОП и оттам на запад (200 м) - до п.д. „Средец”;
- на изток за 10 мин. се стига до НОП, откъдето може да се продължи за з. „Кикиш”, м. „Бай Кръстьо” и кв. Драгалевци.
Продължителност на прехода: 2 ч.
Денивелация: 750 м (изкачване)
Тръгва се по пътя от центъра на кв. Бояна покрай Боянското ханче. След това се продължава нагоре по ул. „Белите брези”, завива се вдясно по ул. „Поп Евстати Витошки”, минава се покрай ВЕЦ “Бояна” и се стига до гората в горния край на квартала, където минава НОП (15мин.). Каменни стълби водят нагоре през през добре оформен парков кът. На 50 м след тях две маркирани пътеки последователно се отделят вляво. Първата е продължение на НОП, а втората, която е по-високо, но в същата посока, води към Боянското езеро и м. „Яневица”. След няколко серпентини през смесена гора се стига до разклон. Направо, по дървените стълбички е пътеката за Боянското езеро. Тръгва се вдясно по пътеката, която се насочва високо през гората по десния долинен склон на Боянска река. След 5 мин. се стига до ново (немаркирано) ляво отклонение за Боянското езеро в м. „Долна Магарщица”. Пътеката продължава да се изкачва серпентинно, заобикаля Сухи връх, и на поляната при м. „Яневица” се съединява с друга, идваща отляво от Боянското езеро (55мин.).
Сухи връх (1146 м н. в.) е на запад от Боянското езеро. Гористият му купол, гледан от кв. Бояна, се откроява ясно на фона на главния витошки склон. Връхната му точка е скалиста, а склоновете му във всички посоки са заети от смесена широколистна гора.
Местността „Яневица” е разположена на билото на десния долинен склон на Боянска река. Представлява продълговата поляна, в левия край на която преминава туристическата пътека. Западно от нея е Жълтата скала, от която се откриват изгледи към долината на Боянска река, р. Петровичка и вр. Копитото с едноименния хотелски комплекс.
В горния край на м. „Яневица” пътеката се разклонява: вляво - за х. „Камен дел”, а вдясно - за х. „Есперанто”, Боянския водопад, п.д. „Средец”, х. „Момина скала” и вр. Копитото. Тръгва се надясно. След кратко изкачване се излиза на малко възвишение, вдясно от което е Борова скала. Оттук се откриват изгледи към вр. Копитото и района на водослива на реките Петровичка и Боянска. Боянският водопад се крие зад гористия вододелен хребет между реките.
Продължава се по стръмния десен долинен склон на р. Петровичка. След около 200 м пътеката пресича реката и започва да изкачва левия й долинен склон, като от двете й страни е разположено единственото на Витоша тисово находище.
Тисовото находище е разпръснато на около 30 дка. Голяма част от тисовите екземпляри се развиват под стволовете на високите букови дървета. Тисът е иглолистно дърво, чиято височина достига до 12 м, а отделни негови представители могат да надхвърлят 500-годишна възраст. В началото на находището, над пътеката, доскоро е растяла Чудната (Боянската) ела, но сега тя вече не съществува.
За 10 мин. се стига до нов разклон в м. „Дренска скала” (1ч.20мин.). Ако се върви направо, се стига до х. „Есперанто”, а дясната каменлива пътека след 5 мин. отвежда до Боянския водопад.
Боянският водопад (Скоко) е на Боянска река, на около 4 км югозападно от кв. Бояна, на 1260 м н. в., в зоната на андезитния скален венец на Витоша. Височината на пада му е 18 м. При по-голям речен дебит той може да бъде наблюдаван ясно от София. Откроява се като сребърна нишка по средата на витошкия склон.
Чрез къси серпентини по десния бряг на реката пътеката отново се съединява с тази за х. „Момина скала”. После тя се разделя на два успоредни клона, които, след пресичането на пътеката “Копитото - х. „Есперанто”(1ч.55мин), се съединяват при м. „Гаджовица” с пътеката от х. „Есперанто” за х. „Момина скала”, и достигат крайния пункт. От х. „Момина скала” може да се продължи за:
- СОП в югозападна посока за м. „Златни мостове” или в източна посока за п.д. „Средец”, з. „Кикиш” и м. „Бай Кръстьо”;
- п.д. „Родина” и п.д. „Бор” с продължение за х. „Кумата” или х. „Алеко”.
