ДПП Витоша | Туристически маршрути
Маркировка: лентова, жълта; колова
Продължителност на прехода: 2 ч.30 мин.
Денивелация: 940 м (изкачване)
От кв. Княжево до излизането от м. „Карпузов валог” се следва маршрут І.2. (1ч. 40 мин.).След това се продължава нагоре, в източна посока. Пътеката е добре очертана и минава успоредно на най-горния горски пояс. Тази местност е най-ниската северозападна част на „Планинишки поляни”.
След 5 - 6 мин. се прекосява шосето за вр. Копитото и, по добре очертана пътека, се продължава през поляните в същата посока. Преди години тази част от маршрута е била известна като “диреците” или “стълбовете”, тъй като е минавала покрай дървени стълбове, поддържащи телефонните кабели за хижите по-нагоре. След 20 мин. се достига м. „Букара”, където има чешма. Тук се кръстосват няколко алеи: за „Златни мостове” (вдясно, на югозапад), за вр. Копитото с телевизионната кула (вляво, на север) и за хотел-ресторант „Копитото” (на североизток).
Добре оформена алея на югоизток отвежда туристите за 20 мин. до м. „Стамболовото” (Стамболова ливада), в източния край на която се намира х. „Момина скала”. Тази част от прехода преминава през млада смесена широколистна гора, в която преобладават бук и габър. С приближаване към х. „Момина скала”, все по-силно се чува шумът на бързоспускащите се към Боянския водопад буйни, пенливи води на Боянската река. Х.”Момина скала” се намира на левия й бряг. Пред хижата има обширна поляна, в северния край на която, в малка едноетажна сграда се помещават ресторант и кафе-сладкарница. На поляната има пейки и маси. В горния й край преминава автомобилният път от „Златни мостове” към п. д. „Родина”, „Тинтява”, „Бор” и „Средец”.
Сегашната х. „Момина скала”(1485 м н.в.) е построена през 1949 г. на мястото на стара сграда. Хижата е двуетажна. На долния етаж са салонът за хранене, кухнята и сервизните помещения, а на втория етаж - спалните. Разстоянието от хижата до м. „Златни мостове” се изминава за 30 мин. по пешеходна алея, като почти успоредно на нея преминава автомобилен път. Тя е част от среднопланинската обиколна пътека.
От х. „Момина скала” се отделят три пътеки, които водят към други хижи и почивни домове, сравнително близко разположени едни до други.
Минава се по моста до хижата и, на разклона, се продължава вдясно през смесена гора (с вековни смърчови дървета). Пресича се автомобилния път и след 10 мин. се стига до п.д. „Родина” (1565 м н.в.).
П.д. „Родина” е построен от железничарското туристическо дружество на два етапа: през 1937 г. и през 1950 г. Сега сградата е масивна, триетажна и предлага добри условия за кратък и по-продължителен отдих в планината. Пред почивния дом има площадка с беседка, масички, пейки и каменна чешма.
От п.д. „Родина” в южна посока, след изкачване по няколко каменни стъпала, алеята повежда към разположената на северозападния склон на вр. Камен дел. х. „Тинтява”(1616 м н.в.). До нея се стига за 10 мин. Маршрутът изцяло преминава през иглолистна гора, като отново пресича автомобилния път.
Х.”Тинтява” е построена е през 1935 г. Представлява масивна четириетажна сграда с каменна чешма отпред. Собственост е на софийското туристическо дружество “Алеко Константинов”. От 80-те години на 20-ти век тя е част от международната верига за младежки туризъм.
Оттук се отделят три пътеки: едната води на североизток, пресича на два пъти автомобилния път, преминава през обширна поляна и след 15 мин. достига до п.д. „Средец”. Втората алея е насочена на югоизток и първо преминава през гъста иглолистна гора, след това продължава покрай малък заслон и Гьоревата чешма. По-нататък следва пешеходна пътека и покрай метални маркировъчни колове и заслон „Ушите”, за 1ч. 30 мин. достига до х. „Алеко”. Алеята е част от ВОП, минаваща покрай резерват „Торфено бранище”. Третата пътека води на югозапад през „Платото” и иглолистна гора, пресича шосето и след 10 мин. стига до п.д. „Бор”.
П.д. „Бор” (1640 м н.в.) се намира на десния бряг на Боянска река. Представлява триетажна сграда, строена през 1943 г. и преустроявана в периода 1952-1954 г. Покрай п.д. „Бор” преминава ВОП, която на югоизток, малко преди Гьоревата чешма, се съединява с пътеката от х. „Тинтява” и п.д. „Средец” за х. „Алеко”.
От п.д. „Бор” може за 45 мин. да се отиде до „Златни мостове” като се мине по дървеното мостче зад дома и се тръгне по пътеката надолу. Дясно отклонение води към хотел-ресторант „Елица” и х. „Септември”. Има отклонение и за х. „Септември” (10 мин.). Вляво са хижите „Планинарска песен”, „Боерица” и „Кумата”.
След моста при х. „Момина скала”, в източна посока се отклонява пътека, която е вляво от тази за п.д. „Родина”. По нея за около 10 мин. с леко изкачване нагоре през иглолистна гора може да се стигне до п.д. „Средец” (1555 м н.в.).
Маркировка: указателни табелки
Продължителност на прехода: 15 мин.
Местността „Разклона” е там, където автомобилният път от Бояна се разклонява на две: направо - за „Златни мостове” и наляво и нагоре - към вр. Копитото и едноименния хотел-ресторант. От м. „Разклона” започва Дендрариума. Тук спират автобуси № 61 и № 261. Има информационни табели и пейки за отдих. На изток, през смесена гора и умерено изкачване, пътеката излиза на асфалтов път, който отвежда до х. „Планинец”.
Маркировка: указателни табелки
Продължителност на прехода: 30 мин.
Денивелация: 35 м (изкачване)
Пътеката е предпочитана през горещите летни дни, защото преминава изцяло през стара, разредена, предимно букова гора. Има много малинови и къпинови храсти. Не се преодоляват големи разлики във височините.
От х. „Планинец” се тръгва на юг, пресичат се няколко десни притока на Планинишка река и след 5-6 мин. се достига разклон. Пътеката нагоре за 10 мин. стига до алеята между м. „Златни мостове” и хотел-ресторант „Копитото”. Пътеката вдясно стига до п.д. „Белите брези”.
Мостът над Планинишка река сега е срутен и това значително затруднява преминаването на реката, особено през пролетта и след обилни валежи. Повалените от вятъра вековни дървета затрудняват още повече движението в тази част на планината в един от най-посещаваните й райони.
След лек завой надясно и на запад, пътеката излиза на алеята, която свързва „Бялата вода” със „Златни мостове”. Продължава се по нея нагоре и след малко, на отклонението, се продължава по широката алея. След стотина метра тя достига до п.д. „Белите брези”.
