ДПП Витоша | Туристически маршрути
Продължителност на прехода: 2 ч. 40 мин.
Денивелация: 910 м (изкачване)
Тръгва се от центъра на с. Бистрица, нагоре, по ул. „Стефан Стамболов”. При третата пресечка се завива надясно, минава се през моста на Бистришка река и се продължава по ул. „Шипка”. В края й се тръгва нагоре по ул. „Алеко”, а при разклона се завива вдясно по ул. „Върла поляна”. Върви се по нея до достигане на Янчовска река. Продължава се по алеята на десния бряг на реката и след няколко минути се стига до речно уширение, където има обширен парков кът с голямо сърцевидно езеро, огнища, пейки и маси (30мин.). Пътеката продължава вляво от езерото и за 10 мин. извежда до НОП (на левия бряг на реката има беседка). По-нататък тя следва десния бряг на реката, срещу течението й. След 10 мин. (при водохващането) се прехвърля на левия й бряг и извежда до м. „Славеева поляна”, разположена вдясно от пътеката (50мин.). В края на поляната има навес с пейки и огнище, а до пътеката - каменна чешма. Името „Славеева поляна” е дадено от туристите (бистричани не я наричат така). След поляната пътеката с умерен наклон се прехвърля на десния бряг на реката, после на левия и извежда до водослива на реките Станциите и Янчовска (1ч.15мин.). Следва зигзагообразно изкачване по вододела между двете реки, а след това пътеката се насочва по десния долинен склон на Янчовска река. Върви се през висока естествена букова гора в м. „Стамболовото”. Стига се до разклон (1ч.30мин.). Вляво се отделя пътека, която за 15 мин. през м. „Самодивска поляна” (името й е плод на туристическата фантазия) достига до п.д. “Ведра” в м. „Дервишка бачия”. След отклонението пътеката се доближава до реката, прехвърля се на левия й бряг и за няколко минути достига пистата за дълго бягане “Универсиада 83” при финала на пистата “Витошко лале” (1ч.40мин.). Оттук до м. „Романски” и х. „Алеко” се следва описанието в маршрут V.1.
Продължителност на прехода: 1 ч. 20 мин.
Денивелация: 477 м (изкачване)
Отправна точка е площадът в с. Бистрица. Тръгва се от автобусната спирка в посока София. След моста на р. Гъбешница се поема нагоре по левия бряг на реката. След 200 се отминава водослива на Бистришка и Янчовска реки, стига се до мост и по него се преминава на десния бряг на Янчовска река. Върви се покрай реката до появата на указателна табелка, сочеща посоката за манастира “Св. Петка”. Пресича се реката и след около 200 м за 15 мин. се стига до входа на манастира (виж ХV.3.).
От манастирската порта се продължава по коларския път на запад. Преминава се по източните и южните склонове на вр. Скърчим. Опасност от изгубване няма. Хоризонтът се разширява и гледките стават все по-привлекателни. На юг може да се види цяла огърлица от върхове - Малък Резен, Голям Резен, Скопарник и малко под него - каменистият Голям Купен. Вляво от тях се виждат надиплените била на Плана планина с първенеца й вр. Манастирище, а зад него - гористият Мухчел (Вука тепе). Ниско долу като на длан се е разположило с. Бистрица.
Излиза се на заравнената м. „Марина поляна”, в горния югозападен край на която, над пътя, има извор с хубава вода за пиене. След малко се пресича НОП (40мин.) и после пътят се изкачва към м. „Буда”, минавайки през смесена гора и множество поляни. На север са гористата местност „Горни Раковец” и едноименната река, която на изток очертава двата дяла на Симеоновския хребет - Бистришки и Симеоновски. Зад реката се виждат кабинките на п.в.л. “Симеоново - х. „Алеко”.
С малки извивки пътят се изкачва до билна заравненост, над която има разклон. Тръгва се по дясното отклонение (лявото навлиза в гората) и, като се върви на запад, постепенно се стига до междинната станция на кабинковата п.в.л. “Симеоново - х. „Алеко” (1ч.20мин.). Непосредствено над нея минава пътеката от кв. Симеоново за х. „Алеко” (маршрут ІV.1.).
Продължителност на прехода: 2 ч. 30 мин.
Денивелация: 880 м (изкачване)
От центъра на с. Железница се минава по моста над Железнишка река и се върви срещу течението на реката по тясна пътека на левия й бряг. След 3 - 4 мин. се пресича шосето София - Самоков и се продължава по черен коларски път. Веднага се забелязва първият стълб (№ 141) от стълбовата маркировка, която стига до края на маршрута. Между стълбове № 140 и 139 на десния бряг на реката има тепавица за пране на килими, китеници и др. До тепавицата се стига по отклонение от шосето София - Самоков по десния бряг на реката.
Изкачването по пътя продължава до достигане на голямо долинно уширение на реката при стълб № 124. Тук се пресича НОП (20мин.). Мястото е удобно за почивка. На десния бряг на реката има заслон, маси и пейки. Оттук пътят напуска течението на Железнишка река и започва да се изкачва по левия й долинен склон. Пресича се друг черен път и при стълб № 100 се достига коритообразната м. „Алински валог”. При стълб № 97 пътят навлиза в борова гора и, като минава източно от м. „Изворите”, прави ляв завой в посока към билото.
Местността „Изворите” е в малък горист дол на левия долинен склон на Железнишка река. Наименованието е свързано със съществувалите в миналото четири извора. Днес цялата местност е залесена с иглолистна гора.
Изкачването продължава и при стълб № 54 се излиза на голото било “Шеовица” (1ч.05мин.) при м. „Илчов чукар”.
„Шеовица” е билна местност и определя част от границата на водосборните басейни на реките Бистришка (която отводнява Бистришко - Железнишката котловина) и Железнишка. Според Лука Димитров някои части от Шеовица са изградени от епидиорит и епидиабаз. В някои пътеводители и картни материали местността неправилно е наричана Шевовица. В миналото тук бил айлакът на турчина Мурад Бей от с. Бариево. Той после го продал на училищното настоятелство на с. Железница. През 1926 г. държавата отчуждила витошките айлаци, в т.ч. и „Шеовица”.
От „Шеовица” се откриват панорамни гледки към местностите „Загорчов дол”, „Поища”, „Венеца”, вр. Белчева скала, Плана, Лозенска планина и др. Мястото е чудесно за отмора.
Продължава се по голото било и от стълб № 38 маркировката се насочва високо по левия долинен склон на Устружки дол (ляв приток на р. Железнишка). При стълб № 23 пътят и стълбовата маркировка се разделят. Ако се тръгне по пътя, което е удобно само ако няма сняг, след няколко серпентини се достига стълб № 4, където двете маркировки пак се събират. След няколко минути се стига до х. „Физкултурник”. През зимата пътят е само един - по стълбовата маркировка.
От хижата се откриват гледки в много посоки. Вижда се и разположеният над хижата, на север вр. Голям Купен. Той може да бъде достигнат като се изкачи понижението му от запад и оттам на изток се стигне до самия връх.
Връх Голям Купен (1930 м н.в.) е разположен в източния (Купенски) дял на Витоша в горната част на широкото вододелно било на Бистришка и Железнишка реки, източно от вр. Скопарник. Представлява съвкупност от три малки каменни върха като най-висок от тях е североизточният. На него има метална триангулачна пирамида. Южните му склонове са каменисти, а северните и източните са обрасли с естествена смърчова гора. Леко понижение на вододелното било в западна посока го свързва с вр. Скопарник. Изграден е от авгитови сиенити, изветрели на повърхността. Върхът се посещава рядко.
