ДПП Витоша | Туристически маршрути

Маркировка:                                     лентова, жълта

Продължителност на прехода:        2 ч. 40 мин.

Денивелация:                                   811 м (изкачване)

Пътят от площада в с. Владая до Бистрата река е описан в ХІV.2. След това се продължава по шосето нагоре и за 5 мин. се стига до място, където вляво и на юг се отделя широка алея към х. „Острица”. Тръгва се по нея през гората и след десетина минути Бистрата река постепенно преминава в каменна река. В тази част на маршрута изкачването е нагоре, по левия бряг на реката. Районът е известен като Овчарския (Юрушкия) мост. На 20 мин. от шосето се пресича каменната река по добре оформена пътека и се продължава нагоре, по десния й бряг. Минава се през м. „Мочурището” и след 10 мин. от преминаването над реката пътеката преминава покрай изоставен туристически заслон. До тук все още ясно личат останките от някогашна алея. Пътеката навлиза навътре в гъста вековна гора и на серпентини преодолява значителна височина. На 20 мин. от заслона пътеката се губи сред гъстата, почти  непроходима гора. Много паднали, изкоренени и пречупени дървета, високи храсти и треви правят движението почти невъзможно, но посоката право нагоре непременно извежда на широката алея, свързваща хижите „ Селимица” и „Острица”.

В последните си 300 - 400 метра пътеката отново става добре очертана и излиза на вече посочената алея. Тръгва се наляво по нея и след 140 м се стига до х. „Острица”.

Маршрутът от Овчарския мост нагоре преодолява значителна височина. Навлизането в гъстата гора е свързано с опасност от изгубване.

Изтегли GPS трак

Маркировка:                                     лентова, зелена

Продължителност на прехода:        2 ч. 20 мин.

Денивелация:                                   675 м (изкачване)

Маршрутът от с. Владая до м. „Терезиното” следва описанието в ХІV.1. В м. „Терезиното” вдясно се отклонява пешеходна пътека, където табелки указват посоката за хижите „Селимица”, „Острица” и за почивните домове „Рудничар”, „Здравец”, на Радиото и на Композиторите. Пътеката се изкачва през смесена гора и след 10 мин. достига ново разклонение. Продължава се наляво, към п.д. на Композиторите. В тази част на маршрута алеята е широка, с лек наклон нагоре, по левия стръмен склон на Владайска река и движението по нея е приятно. На 30 мин. от м. „Терезиното” и 40 мин. от площада се пресича трасето на канала, по който водите на Владайска река отиват към яз. „Студена”. Пътеката продължава право нагоре, на югоизток.

Петнадесет минути след пресичане на канала пътеката минава край ниска каменна ограда, зад която има стара овощна градина. След това отново излиза на автомобилен път. Сега тук, на десния бряг на Владайска река, в местност, известна в миналото като каменна кариера „Плочите”, има частен туристически дом и градина.

След автомобилния път пътеката за п.д. на Композиторите продължава по пътя вляво, към Владайска река. След 20 м отново го напуска и със завой надясно поема по стръмнината нагоре и на юг. Преминава през естествена смесена гора с различни по възраст дървета. Петнадесет минути след напускане на автомобилния път за кариера „Плочите” отново се излиза на широка алея - стар автомобилен път, ползван за нуждите на горското стопанство. Продължава се по него вляво и след стотина метра се стига до каменна чешма и висока стара череша. По-възрастните владайци наричат това място Мечата дупка. След това пътеката отвежда до каменна река, която се спуска по северните склонове на Владайски Черни връх (40 мин. след разклонението от автомобилния път). Местността се нарича „Задмуро”. Пресича се каменната река и се продължава нагоре през гората по добре оформена пътека. Изкачването по стръмнината става с няколко серпентини и след десетина минути се стига до обширната поляна Владайски Конярник. Тя е заобиколена отвсякъде с иглолистни дървета, а в трите й края има неголеми жилищни сгради със стаи за нощуване, трапезарии и кухни. Оттук се открива хубав изглед към всички посоки на този дял на планината.

Поляната Владайски Конярник се намира на 1440 м н.в., преодоляната денивелация от Владая до тук е 645 м, а разстоянието е изминато за 2 часа.

В горната част на поляната минава автомобилен път, свързващ м. „Златни мостове” с п.д. „Здравец”. Тръгва се по него в посока към „Златни мостове” и след 15 мин. се стига там. След още стотина метра пътят отвежда до м. „Фонфон” (1470 м н.в.). В югоизточния край на поляната има голяма каменна чешма, а вдясно на пътеката е малката х. „Фонфон”, преименувана по-късно на х. „Луничка”. Построена е през 1926 г. Стопанисва се от Съюза на глухите. Ако се пресече потока зад каменната чешма и се навлезе в гъстата смърчова гора, може да се види големия скален отломък, върху който има стихове на Христо Ботев.

През м. „Фонфон” преминава туристическа алея. Малко по-нагоре тя се разклонява в няколко посоки, които водят към много хижи и почивни домове в Селимишкия дял на Витоша.

Местността”Фонфон” носи името на италианския дипломат, по чиято инициатива след Първата световна война била построена едноименната хижа, изгоряла по-късно.

Изтегли GPS трак

Продължителност на прехода:        1 ч. 30 мин.

Денивелация:                                   495 м (изкачване)

Маршрутът започва от площада на селото при р-т „Царевец”. В първите 15 мин. до мостчето над Владайска река се следва описанието в ХІV.1. След това се преминава на десния бряг на реката. Следва стръмно изкачване на горе по серпентините на алеята, която преминава между осемдесетгодишни бели борове. След около 5 мин. се стига до м. „Рудището” - кръстовище, от което се отклоняват пътища в пет посоки (на 20 мин. от площада на Владая).

Широка алея (в миналото автомобилен път) води надясно и на изток към изоставената преди 30 години каменна кариера „Липата”, откъдето минава маршрут ХІV.1. от Владая за „Златни мостове”. Широката алея направо и на север отвежда към туристически комплекс „Тихия кът” и м. „Бялата вода”. Лявата, на запад, слиза надолу към вилната зона на Владая. За п.д. „Белите брези” се тръгва нагоре, на североизток. Пътеката, на серпентини, набира височина през смесена гора от бял бор и самовъзобновили се широколистни дървета. На места все още личи, че до неотдавна тя е била добре оформена. За 20 мин. от м. „Рудището” (40 мин. от началото на маршрута) се стига м. „Шипето”, където има каменна чешма. В тази местност до средата на миналия век е имало каменна кариера, която днес не съществува. Сега районът е обрасъл с млада широколистна гора с преобладаваща част на брезите. По-нататък пътеката навлиза в гъста широколистна гора и за още 20 мин. достига до м. „Панкьовото”- обширна поляна с лек наклон на запад, заобиколена от  широколистна гора. През средата на поляната се оттича планински поток, мястото е мочурливо (особено от пролетта до средата на лятото) и трябва внимателно да се преминава. Тук следите от някогашната пешеходна пътека са се заличили. В горния (северен) край на поляната има каменна чешма. До нея са руините на съществувал някога заслон.

Продължава се нагоре, на североизток, през широколистна гора. На места пътеката е заличена, но опасност от изгубване няма. Не след дълго се излиза на шосето Бояна – “Златни мостове” (20 мин. от чешмата в м. „Панкьовото”) и се прекосява срещу уширението, служило някога за автобусна спирка. Алеята, вече широка, минава покрай каменна чешмичка и стига до идващата от м. „Бялата вода” за „Златни мостове” алея, но не се слива с нея, а след десен завой продължава на югоизток и след 50 м стига п. д. „Белите брези”.

Изминаването на маршрута е свързано с постоянно, но не много стръмно изкачване. Районът, през който се минава, е характерен с дивата си природа, буйно самовъзобновила се на мястото на някогашните каменни кариери, тишината и спокойствието.

Изтегли GPS трак