ДПП Витоша | Туристически маршрути
Продължителност на прехода: 40 мин.
Денивелация: 90 м (изкачване)
От центъра на Владая до м. „Рудището” се следва описанието в ХІV.5. (Владая - м. „Белите брези”).
В м. „Рудището” се тръгва на север по алеята към „Тихия кът”. След 5 мин. отляво идва автомобилният път от Владая. По-нататък алеята също добива вида на автомобилен път, но без повърхностно покритие. Тази част от маршрута е изцяло в гориста местност с преобладаващи широколистни видове. След още 10 мин. се стига до място, където отляво личат останки от някогашна беседка. Пътеката се отклонява наляво, на североизток, почти на 90° от алеята за „Тихия кът” и продължава през гората. В последната си част маршрутът изкачва малка стръмнина по няколко стъпала, оградени с дървен парапет и достига до м. ”Св. Иван Рилски”.
Някои местни хора наричат мястото Оброчището. Според преданието, когато били пренасяни мощите на светеца от Велико Търново към Рилския манастир, монасите пренощували тук, в района на сегашния манастир “Св. Троица”, където е и параклисът, наречен на името на светеца.
Продължителност на прехода: 3 ч.
Денивелация: 756 м (изкачване)
Маршрутът започва от центъра на с. Рударци, където при главния вход на плажа има минерална чешма, а около нея е кътът за почивка „Разклона”. Тук спират автобусите от гр. Перник и маршрутните таксита от гр. София за с. Кладница и обратно. Върви се в на североизток като се минава покрай входа на предприятието за бутилиране на минерална вода. След кръстовището се продължава нагоре по ул. „Кало”, която отвежда над селото. Тази част от пътя е известна като „пазарския път”. Тук маршрутът напуска асфалтираната улица, отклонява се вляво по стръмна пътека през иглолистна гора и започва да се изкачва. Гористата местност е известна като м. „Ясена”. Допреди 50 - 60 години тук е имало ясенови дървета, които после са били изсечени. Сега целият район е залесен предимно с черен бор за укрепване на стръмните планински склонове и против ерозията.
Разстоянието от началото на маршрута до разклона, при който се напуска асфалтираната улица, се изминава за 20 мин. След 50 мин. от началото пътеката пресича трасето на канала, отвеждащ водите на Владайска река към яз. „Студена” и продължава нагоре през гората на североизток. По трасето на канала има указателна табела, сочеща пътя към х. „Острица”. След още 10 мин. (1 ч. от началото) пътеката излиза на изоставен автомобилен път в м. „Погледец”. Продължава се по него нагоре през някогашните мърчаевски кариери, известни с наименованието „Каменоделец”. Непосредствено под пътя има чешма с питейна вода. Маркираната пътека се отклонява от автомобилния път. След стръмно изкачване се стига до м. „Церова поляна” (1160 м н.в.). От западния й край се открива широка панорама към Пернишкото поле и с. Рударци. На поляната, под сенчести дървета, има огнище с пейки и маси.
Разстоянието от началото на маршрута до „Церова поляна” се преодолява за 1ч.30мин. След това пътеката продължава на изток през поляната и преминава през млада широколистна гора. В горния край на поляната пътят се разклонява. Лявото отклонение отвежда към каменната кариера „Антена”, а добре маркираното дясно - към х. „Острица”. Продължава се надясно. След 1ч.50 мин. от началото на маршрута пътеката излиза на автомобилния път Владая - крайните кариери, по който минава маршрутът за х. „Селимица” (ХІV.2.). Тук, на изток и нагоре, пътеката продължава за х. „Острица”, а шосето напред - към х. „Селимица”. Местността над автомобилния път се нарича „Бранкова бачия”. На 5-6 мин. след автомобилния път, от ляво, идва пътека от с. Мърчаево. Тя се съединява с тази от с. Рударци и продължава нагоре към х. „Острица”. Пътеката преминава покрай м. „Крив камък” -изоставени сгради, обслужвали кариерата в миналото. Известно време се върви по някогашния автомобилен път и след 40 мин. от „Церова поляна” (2ч.10 мин. от началото на маршрута) отново се минава покрай изоставена кариера. Районът над нея е известен с наименованието „Венеца”. След още 10 мин. (50 мин. от Церова поляна или 2ч.20 мин. от началото на маршрута) се излиза на обзорно място, откъдето се открива панорама в различни посоки. Напред, на юг, се чернее характерното връхче Тепето. Малко по-надолу, на запад, е м. „Врелото”. Минава се през м. „Пейчинов валог”. По-нататък (2ч.30 мин. от началото) пътеката извежда на високопланинска поляна в м. „Вадата”. Надолу, по билото, в северозападна посока, са скалистите очертания на вр. Венеца, а нагоре, на юг, ясно се очертава вр. Острица, а вляво от него, на югоизток, се вижда Владайски Черни връх. Местните хора са наричали билото от м. „Вадата” до вр. Острица „Голината”. До 60-те години на миналия век в този район от ранна пролет до късна есен били извеждани на паша многобройни стада едър рогат добитък. “Голината” вече е заета от буйна растителност с все още млади иглолистни и широколистни дървета, много боровинкови и малинови храсти и различни треви. След леко изкачване нагоре към вр. Острица се излиза на алеята, идваща от х. „Селимица” за х. „Острица”. Тръгва се по нея наляво и след около 15 мин. се стига до х. „Острица” (1636 м н.в.).
Маршрутът преминава през един съхранен кът на планината, с богата и разнообразна растителност, диви животни, птици и впечатляващи изгледи.
