ДПП Витоша | Туристически маршрути

Продължителност на прехода:        1 ч. 55 мин.

Денивелация:                                   750 м (изкачване)

Пътят от кв. Бояна до отклонението за Боянското езеро е описан в маршрут II.2. Продължава се по дървените стълби и с равномерен наклон пътеката се насочва по левия, обрасъл с букова гора, долинен склон на дерето Скокчет (по него минават железните стълбове на електропровода). По-нагоре дерето се пресича и се изкачва десния му долинен склон. После пътеката продължава на югоизток, където наклонът й намалява, и се достига западния край на Боянското езеро до полуразрушената сграда на пазачницата в м. „Ралевица” (50мин.). Тук е удобно място за почивка. Продължава се на югозапад по добре очертана пътека, която се изкачва серпентинно и за 15 мин. достига северния край на билната поляна Яневица (1ч.05мин.). Там тя се събира с идващата отдясно пътека от кв. Бояна. Пресича се левия край на поляната и следва нов разклон. Дясното отклонение е описано в маршрут ІІ.2. Тръгва се наляво, на югоизток към х. „Камен дел”. Върви се през смесена гора и след 5 мин. се стига до закътана поляна. От нея пътеката се изкачва серпентинно и излиза високо над билната част на десния долинен склон на р. Петровичка (20 мин. от м. „Яневица”). Тук късо отклонение на 20 м вдясно води до Голямата скала с изгледи към долините на реките Петровичка и Боянска и към вр. Копитото. След малко се стига до поляна. Пътеката прави няколко завоя, доближавайки се до р. Петровичка и излиза на поляните под х. „Камен дел”. След няколко минути се стига и до хижата.

От х. „Камен дел” може да се продължи за п.д. „Средец” (15 мин.), или за 10 мин. да се стигне до НОП и след това да се продължи към з. „Кикиш” и м. „Бай Кръстьо”.

Изтегли GPS трак

Продължителност на прехода:        2 ч. 25 мин.

Денивелация:                                   870 м (изкачване)

Пътят от кв. Бояна до м. „Дренска скала” (1ч.20мин.) е описан в маршрут ІІ.2. От „Дренска скала” пътеката се изкачва серпентинно по разширяващото се вододелно било между реките Петровичка и Боянска, минава през м. „Свиньовете” и достига западния край на двора на х. „Есперанто” в м. „Каранова ливада” (1ч.45мин.). Хижа „Есперанто” е кръстопът на туристически пътеки -  на запад е посоката за Боянския водопад, м. „Панкова ливада” и вр. Копитото, на югозапад през м. „Гаджовица” - за х. „Момина скала”, на изток - за х. „Камен дел”, а на юг - за п.д. „Средец”.

Тръгва се на изток, по изоставена пътека, успоредна и малко над тази за х. „Камен дел”. След няколко завоя с обща посока юг се минава край голяма скала, после с изкачване през смърчова гора се стига до СОП откъм западната страна на п.д. „Средец” (2ч.10мин.). Продължението за п.д. „Бор” е в южна посока. Пресича се шосето за п.д. „Бор” и преди да се пресече за втори път, пътеката минава през обширна поляна, в западния край на която е сградата на ПСС (сега не функционира като такава). За няколко минути се стига до х. „Тинтява” (2ч.20мин.). От нея, на северозапад, има пътека за п.д. „Родина” и х. „Момина скала”, а в обратна посока - за м. „Гьорева чешма”. Маршрутът продължава на юг. Пресича се шосето и се достига северния край на двора на п.д. „Бор”. От почивния дом на запад е пътеката за х. „Септември” и м. „Златни мостове”. Тук минава и ВОП, която води на изток към х. „Алеко”.

Изтегли GPS трак

Продължителност на прехода:        3 ч.

Денивелация:                                   1045 м (изкачване)

Пътеката тръгва от площада на кв. Драгалевци. Има два варианта за достигане на долната станция на п.в.л. “Драгалевци - Бай Кръстьо” и м. „Паша бунар”.

Първи вариант. Тръгва се по ул. „Генерал Ковачев” по десния бряг на Драгалевска река. Няколко пъти се пресича шосето за х. Алеко и се продължава по добре оформена алея, по протежение на която има кътове за отдих, чешми, насочващи табели и информационни табла. Пресича се отклонението за Драгалевския манастир, минава се вдясно от долната станция на п.в.л. “Драгалевци - Бай Кръстьо” и вляво от ресторант “Воденицата”. След няколко минути пътеката отново достига до шосето за Драгалевския манастир. Тук тя се събира с идващата отдясно (през моста) пътека (30 мин.).

Втори вариант. От долната част на площада се тръгва по ул. „Нарцис” и след моста се продължава нагоре, по левия бряг на Драгалевска река (по ул. „Крайречна”). След 15 мин. се стига до кръстовище, след което се продължава по добре оформена алея, която се изкачва нагоре, пресича шосето за х. „Алеко” (по което на 100 м вдясно е Природозащитният информационен център „Витоша”) и при моста се прехвърля на десния бряг на реката, съединявайки се с пътеката, описана в Първия вариант. Преди моста, вдясно се отделя маркирана пътека за Драгалевския манастир. Оттук двата варианта следват бреговете на Драгалевска река, пресичат шосето за манастира и достигат м. „Паша бунар” (50мин.).

Местност „Паша бунар” (Болярски кладенец) е извор в поречието на Драгалевска река, на около 2 км южно от кв. Драгалевци и на 300 м южно от Драгалевския манастир. В миналото бил предпочитано  място за отдих на туристите, които се изкачвали пеша до х. „Алеко”. Температурата на водата му е 5.5^оС. Още през 1906 г., въпреки протестите на местното население, бил каптиран за водоснабдяване на Военното училище и Семинарията в София. Сега каптажът му е включен в софийския водопровод. По време на робството изворът бил посещаван от турските големци в София. През „Болярски кладенец” минават пътеките за х. „Алеко”, з. „Кикиш” и Драгалевския манастир.

Пътеката за м. „Кикиш” започва от водохващането на извора и, по каменни стъпала, се насочва на запад и нагоре. С къси серпентини тя пресича ски пътя “Алеко - кв. Драгалевци”, продължава през гората и излиза при м. „Янкини падини” (1ч.05мин.), където има каменна чешма. Непосредствено над нея е шосето за х. „Алеко”. Върви се по него нагоре (около 100 м) и при маркировъчния стълб се свива вдясно. Пътеката се изкачва през смесена (предимно букова) гора и излиза при наклонена на североизток малка поляна, заобиколена с брезова гора. В средата на поляната, под пътеката, има извор. След ново изкачване по няколко дълги серпентини се стига до СОП. Продължава се вдясно по нея. След 10 мин. се стига до м. „Кикиш” (1ч.45мин.), разположена на вододелното било между потоците Папарливец (от запад) и Луканевица (от изток). Къса пътечка на север води до вр. Кикиш (1430 м н. в.). От него се откриват гледки към кв. Симеоново, кв. Бояна, з. „Кикиш”, Драгалевския манастир, вр. Градище, вр. Голямо градище, вр. Камен дел и др.

От тревистата поляна при м. „Кикиш” се отделя тясна пътека за м. „Платото”. След 5 мин. тя навлиза в гората, лъкатуши през малки полянки и излиза при каменни грамадки, където маркировката е допълнена с каменни пирамиди. В края на грамадака се минава под м. „Водната скала” (2ч.10мин.) и, с няколко къси серпентини през полянки и интересни каменни пасажи, се излиза над м. „Орлово гнездо”. Оттук пътеката се насочва по стръмния ляв склон на потока Голямата фуния – ляв приток на Драгалевска река, откъдето се открива целият район на м. „Комините”. На изток левият склон на Голямата фуния е осеян със скали и скални групи с причудливи форми, а на югоизток се вижда скалната група на „Комините”, които оттук не изглеждат така величествени, както от южното им подножие към Драгалевска река. Отгоре са надвиснали скалите на „Сухите комини”. На юг се открива дълбоко врязаната долина на Драгалевска река, а на хоризонта са трите Голи върхове. Достатъчни са 10 мин., за да се стигне до потока Голямата фуния, в изворния район на който до късна пролет се задържа опасна за преминаване преспа. Тя може да бъде заобиколена много внимателно от горната й страна. След това пътеката излиза на вододела, където се съединява с друга, идваща отляво от м. „Бай Кръстьо”. С малък наклон на запад тя се изкачва нагоре и пресича предупредителните табели за лавинна опасност. На 10 м преди тях, вляво, има малък извор - начален на потока Голямата фуния. Пътеката излиза на ВОП в местността „Платато” между маркировъчни стълбове № 89 и № 90. От ВОП може да се продължи към п.д. „Бор” (вдясно) или към х. „Алеко” (вляво). Поради голямата лавинна опасност при преодоляване на двата брегови склона на потока Голямата фуния, преминаването по тази пътека през зимата е абсолютно забранено. Този маршрут се използва рядко.

Изтегли GPS трак