ДПП Витоша | Туристически маршрути
Продължителност на прехода: 2 ч. 45 мин.
Денивелация: 1050 м (изкачване)
Тръгва се от площада на кв. Драгалевци. Пътят до м. „Паша бунар” е описан в маршрут III.1. Оттук пътеката навлиза във високата букова гора покрай реката. В района на м. „Нанково кладенче” тя се изкачва серпентинно по няколко разклоняващи се пътеки, но всички се събират отново при пресичането им със ски пистата (20 мин. от „Паша бунар”). Пътеката продължава почти успоредно на пистата и постепенно се изкачва до билото на м. „Голямо градище” (1ч.15мин.), където се слива с идващата отляво през м. „Градището” (маршрут III.3). Тръгва се на юг по трасето на въжената линя, пресича се шосето за х. „Алеко” и през открита голяма поляна, осеяна тук там с групи дървета, се стига до лифтовата станция в м. “Бай Кръстьо” (1ч.30мин.) (виж СОП).
Оттук се продължава на юг. Излиза се на шосето, пресича се големия му завой в близост до външната му част и после пътеката се насочва нагоре. Чрез няколко серпентини тя се изкачва през гористата местност „Усово” и достига до обширна, наклонена на североизток поляна, в северозападния край на която има чешма. Преодолява се малка височина, отминава се отклонението вдясно за х. „Сълзица” и за няколко минути се стига до съществувалото някога (сега каптирано) Алеково кладенче до шосето за х. „Алеко” (2ч.25мин.). Продължава се по шосето (след около 450 м вдясно е отклонението за Черни връх), минава се покрай хотел “Морени” и се стига до х. „Алеко”.
Продължителност на прехода: 2 ч. 45 мин.
Денивелация: 1045 м (изкачване)
Пътят от кв. Драгалевци до долната станция на п.в.л. “Драгалевци - Бай Кръстьо” е описан в маршрут III.1.
Оттук се продължава по десния бряг на Драгалевска река и след около 10 мин. се свива наляво. За 10 мин. пътеката се изкачва до НОП, продължава по нея (вляво) до трасето на въжената линия и се отклонява по него нагоре и на юг. Едва забележимият горист връх Градище (50мин.) остава на билото под НОП. Той е по-ясно очертан, гледан от района на кв. Драгалевци. След 50 м пътеката се отклонява вляво от трасето на линията и, през гората, с къси серпентини и голям наклон, започва да се изкачва по вододелното било между Драгалевска река и Търновити дол. Преди връхната точка на м. „Голямо градище” пътеката отново няколко пъти пресича трасето на линията, достига голата част на билото и се съединява с идващата отдясно пътека (виж маршрут III.2). До м. „Бай Кръстьо” (1ч.35мин.) се следва пътят, описан в маршрут III.2.
Над м. „Бай Кръстьо” пътеката излиза на шосето за х. „Алеко” и вдясно и на запад (над големия завой) се насочва по десния долинен склон на Драгалевска река. Продължава през м. „Брезова грамада”, пресича Драгалевска река и излиза в подножието на м. „Комините” (2ч.).
Комините са два скални върха (1600 и 1620 м н.в.), разположени в средното течение на Драгалевска река на левия й бряг. Горният (малкият) и Долният (големият) комин представляват две остри скали, разделени с късо седло. Те са интересен природен феномен – андезитна скала в дълбока речна долина. Предпочитан катерачески обект. Изкачени са за първи път през 1919 г. Тук има няколко тренировъчни тура с дължина от 50 до 70 м, по които са започнали своите изкачвания много от големите български алпинисти. От двете страни на билното продължение на Комините се спускат стръмни улеи. Районът е силно лавиноопасен и забранен за преминаване през зимата. Наименованието е плод на планинарската фантазия. В долината на Драгалевска река често има мъгли, които като че ли извират от тези остри върхове.
Пътеката се изкачва вляво от Комините, следвайки тревиста стръмнина, която през зимата е лавиноопасна и до късна пролет задържа големи снежни маси. След преодоляване на голяма денивелация, тя излиза на малка билна заравненост в западното подножие на Комините. Оттук се откриват пленителни гледки във всички посоки и почивката е задължителна. Пътеката преодолява следващия билен праг и се съединява с друга, идваща отдясно по маршрут ІІІ.1. Продължава се по нея до м. „Платото”.
Преминаването по маршрута през зимата е абсолютно забранено.
Продължителност на прехода: 1 ч. 40 мин.
Денивелация: 680 м (изкачване)
Тръгва се от площада на кв. Драгалевци. Пътят до долната лифтова станция е описан в маршрут ІІІ.1. Оттук има два варианта за достигане до манастира.
Първи вариант. Продължава се по шосето, което пресича Драгалевска река и се стига до входа на манастира.
Втори вариант. Преди да се стигне шосето се минава на левия бряг на реката и по широка пътека се отива до поляната на север от манастира (50мин.) (виж V. Манастирите на Витоша).
При големия завой на шосето за х. „Алеко” се излиза над манастира, където се отделя широк черен път (част от ски пътя х. „Алеко” - кв. Драгалевци). След 40 м се тръгва по пътеката вдясно през храсталака. След 10 мин. се пресича шосето за х. „Алеко”, а след още 5 мин. се излиза на широк коларски път при малка заравененост с чешма. Върви се около 10 мин. по пътя, след което се продължава по пътеката вляво. Преминава се през м. „Буяка” (1ч.20мин.), стига се до подножието на голяма скала, заобикаля се и след това пътеката се изкачва вдясно от нея. Оттук се откриват гледки към Софийското поле, кв. Драгалевци, кв. Симеоново и десния долинен склон на Драгалевска река, м. „Градище” и м. „Голямо Градище”. В ниското се виждат шосето за х. „Алеко” и част от манастирските сгради.
Продължава се на запад и се излиза на поляната при з. „Кикиш”. Този маршрут рядко се използва, но е най-прекият път от кв. Драгалевци до з. „Кикиш”, където минава СОП.
