ДПП Витоша | Туристически маршрути

Маркировка:                                     лентова, зелена

Продължителност на прехода:       1ч.30мин.

Денивелация:                                   648 м (изкачване)

От спирката на трамвай № 5 в кв. Княжево до мостчето над потока на дола Раковец се следва описанието в І.1. На десетина метра преди мостчето се тръгва по тясна пътека вляво, която минава през поляна и продължава нагоре покрай телена ограда. Върви се през млада смесена гора и за около 20 мин. се стига до стария Беловодски път, където е пресечната точка с просеката на пътническата въжена линия, която от 1990 г. не работи. След 20 м се продължава по автомобилния път нагоре и, преди моста на дола Раковец, се поема нагоре по добре оформена пътека на десния бряг. След 5-6 мин. пътеката пресича потока по бетонен водосток и с остър завой наляво се изкачва на автомобилния път Бояна - „Златни мостове”. Разстоянието от трамвайната спирка до тук се изминава за 30 мин. Слиза се по пътеката надолу на десния бряг на дола и се стига до каменна чешма. След това се продължава нагоре край брега. Достига се до ляво широко отклонение, което води към кв. Бояна (част от НОП).

Маршрутът продължава по тясна пътечка напред в дола, стига до малко водопадче, пресича потока и преминава на левия му бряг като поема нагоре по билото на левия склон на дола Раковец. Билото се издига стръмно нагоре, изкачването по него е трудно, затова добре оформената пътека позволява преодоляването на височината да става чрез серпентини. Прави впечатление доброто състояние на заобикалящата смесена гора, в горните части на която преобладава букът. Пътеката излиза няколко пъти на малки площадки на самото било, откъдето се открива обширна панорама към Княжево, Горна баня, по-голямата част от софийското поле и към почти всички квартали на столичния град, чак до далечните склонове на Стара планина. Колкото по-нагоре се изкачва пътеката, толкова по-впечатляваща е гледката.

Наклонът на пътеката постепенно намалява в горната част на маршрута, после се съединява с една от пътечките, които идват от малинарския път, излиза от гората и с лек наклон продължава през покрайнините на най-северната част на „Планинишки поляни”. Малко по-нататък пътеката се съединява с друга, идваща от м. „Карпузов валог”, минава покрай малко бетонно водохващане и излиза на асфалтираното шосе за Копитото. Разстоянието от моста на дола Раковец до тук се изминава за 50 мин. Наред с обзорните гледки към подножието на планината и населените места маршрутът впечатлява със силно пресечените склонове, спускащи се към дола Раковец и телевизионната кула на вр. Копитото.

По-нататък се продължава по автомобилния път и след 700 метра по него и 10 мин. път се стига до вр. Копитото.

Връх Копитото (1348 м н.в.) се вижда от всички краища на софийското поле и от голяма част от билото на Западна Стара планина.

През 1962 г. е била построена и пусната в експлоатация кабинкова пътническа въжена линия. Сега тя не функционира. Слизането и изкачването на туристи по просеката на въжената линия е изключително трудно и опасно.

Описаният маршрут е най-краткият път от Княжево до Копитото.

До моста над дола Раковец може да се стигне и с автобус № 63 от последната му спирка в кв. Бояна. След 5-минутен преход пеша нагоре по шосето се достига дола Раковец. Този вариант е удобен за всички, които желаят да избегнат продължителното изкачване от кв. Княжево до шосето Бояна - „Златни мостове” и е част от маршрута, описан в І.1.

Изтегли GPS трак

Продължителност на прехода:        3 ч. 15 мин.

Денивелация:                                   1020 м (изкачване)

От последната спирка на автобус № 67 в кв. Симеоново се тръгва нагоре по ул. „Витошки езера”. Продължава се по пътеката между гората и вилите и се стига до Старата река (15мин.). Тук пътеката се съединява с идващата отдясно, продължава по левия бряг на реката и за 5 мин. стига до м. „Езерата”.

Местността „Езерата” се намира в долинното уширение на Стара река. Представлява парков кът с две изкуствени езера, разположени едно над друго. Посещава се много, особено през лятото. Наименованието е ново и е възникнало след изграждането на езерата.

Отминават се отклоненията към п.д. “Монтана” и п.д. “Св. Георги” и след 5 мин. пътеката се прехвърля на десния бряг на реката, а малко след това се стига до нов кът за отмора. Тук също има изкуствено езеро с няколко пейки и навес. Пресича се НОП (30мин.), където трябва да се внимава, тъй като посоката й към кв. Драгалевци е на около 50 м по-високо от тази за с. Бистрица. По-нагоре пътеката се прехвърля ту на левия, ту на десния бряг на реката и накрая продължава само по десния й долинен склон през м. „Корията” . За 20 мин. се стига до билната местност „Совато” (1ч.35мин.). В миналото „Совато” (от турското “соват” – лятно пасище за добитък) е била притежание на жителите на с. Слатина (сега квартал на София).

При маркировъчен стълб на най-високата точка от билото, посоката на пътеката се ориентира на юг и постепенно навлиза в разредената смесена гора при м. „Писан камик”. Тя намалява наклона си и излиза на междинната станция на кабинковата п.в.л. “Симеоново - х. „Алеко” (1ч.50мин.), където има чешма. Продължава се по широка алея над м. „Барища” и се достига поляната в м. „Поповчо”, където е построен п.д. “Водно стопанство”. Оттук се върви по хоризонтала по левия долинен склон на Янчовска река с изгледи към билото Катунище и м. „Дервишка бачия”. Стига се до финала на ски пистата “Витошко лале” (2ч.15мин.). В западния край на финалната площадката е долната станция на триседалковата п.в.л. “Академика І”. Върви се покрай нея, срещу течението на Янчовска река, която се пресича неколкократно и, след преодоляване на стръмен участък, при паметника в м. „Романски” се излиза на шосето за х. „Алеко” (2ч.45мин.).

„Романски” е местност в горното течение на Янчовска река, непосредствено до шосето от кв. Драгалевци за х. „Алеко”. Там е била известната в миналото Ашикова (Шикова) вада, прехвърляла част от водите на Янчовска река през Симеоновския хребет към Старата река. Наименованието е свързано със студента Павел Романски, загинал на това място при снежна буря през 1931 г. В негова памет е скулптурата на студента, представяща го в туристическа екипировка с прилепнали до тялото му ски. Оттогава старото наименование „Острова” постепенно се замества с „Романски”. През 1936 г. там бил изграден едноименен спасителен заслон, който по-късно бил разрушен. При м. „Романски” е долната станция на двуседалковата п.в.л.”Романски-Малък Резен”, а над нея е хотел “Простор”.

От м. „Романски” се оформя алея, която минава вдясно от ски пистата и след преодоляването на няколко стръмни пасажа, излиза при х. „Алеко”.

Изтегли GPS трак

Продължителност на прехода:        2 ч.

Денивелация:                                   710 м (изкачване)

Слиза се на предпоследната спирка на автобус № 67. Тръгва се нагоре, покрай училищната сграда. След това се продължава по ул. „Погледец” и се стига до малък площад. Оттук има два варианта да се продължи. При първия вариант (не е за предпочитане) се тръгва по шосето към п.д. “Монтана” и “Св.Георги” (1.7 км). При втория вариант се тръгва наляво по ул. „Мишова орница” и след като се отминат последните къщи, се стига до Старата река (20 мин.). Тръгва се срещу течението й и след 200 м се поема по отклонението вдясно към м. „Долна плоча”, в западния край на която е п.д. “Монтана”, а малко по-високо в гората е и сградата на п.д. “Св.Георги”(30мин.).

От м. „Долна плоча”, в западна посока, продължава пътеката за г.д. “Брезовица”. 20 минути след отминаване на отклонението вдясно и след дълги серпентини по десния долинен склон на Сухата река пътеката извежда на обширна билна поляна в м. „Горна плоча”, където се пресича със НОП (50мин.). Тук има каменна чешма. Пътеката продължава да се изкачва на югоизток през смесена гора, достига билото и с дълъг завой пресича изворния район на Сухата река (тук има чешма) при м. „Мала Брезовица” (1ч.10мин.).

„Брезовица” е често използван топоним за някои местности на Витоша. Освен „Мала Брезовица”, „Брезовица” се нарича и местността по двата склона на горното течение на р. Скакавица (под м. „Железни врата”), както и част от гората над м. „Лехите” и г.д. “Брезовица”.

Пътеката се изкачва високо по десния долинен склон на р. Сакавица, минава вляво на обширна билна поляна с изглед към високите части на планината (Голи връх, Комините и вр. Камен дел) и се доближава до дълбокото корито на реката в м. „Железни врата” (1ч.35мин.).

„Железни врата” се намира на северозапад от изворния район на Старата река. Заема част от десния долинен склон на р. Скакавица (в средното й течение) и вододелното било между р. Скакавица и главния начален поток на Симеоновска река. Покрита е със смесена гора. В източната част на „Железни врата” има билна поляна с характерна скална група. В южния долен край на поляната има чешма – извор на главния начален поток на Старата река.

След малко вдясно се отделя пътеката за м. „Бай Кръстьо”, а вляво - за г.д. “Брезовица”. Пътеката става камениста, пресича два пъти пистата за ски бягане “Универсиада 83”, минава през м. „Лехите” (многобройни водни поточета набраздяват терена, наподобяващ градински лехи) и след неколкостотин метра достига до г.д. “Брезовица”. Маршрутът от м. „Железни врата” до г.д. “Брезовица” е част от СОП.

Горски дом “Брезовица”(1511 м н.в.) в едноименната местност е построен през 1938 г. от Дирекция на горите. Представлява комплекс от няколко битови и стопански сгради. Къса пешеходна пътека и 200 м шосе го свързват с асфалтирания път за х. „Алеко”.

Оттук по СОП може да се продължи към пистата “Витошко лале” и п.д. “Ведра” или към х. „Алеко” (по шосето до м. „Романски” и след това по маршрут IV.1).

Изтегли GPS трак