ДПП Витоша | Туристически маршрути

Маркировка:                                     лентова, жълта

Продължителност на прехода:        2ч.30мин.

Денивелация:                                   690 м (изкачване)

Маршрутът започва от последната спирка на трамвай № 5 в кв. Княжево, при чешмата с минерална вода. След изкачването на десетина стъпала, се минава в източната част на малка квартална градинка и, покрай голяма каменна чешма и отново по стъпала, се преминава през княжевската гора. Пресича се шосето Княжево - Бояна и се продължава право нагоре към планината по широка, настлана с каменни плочи алея, от двете страни на която има пейки. Пред ресторант „Бор”, вляво, по посока на движението, има 3 - 4 вековни дъбови дървета - останки от някогашната княжевска вековна дъбова гора.

Пешеходната алея преминава вляво от ресторанта, продължава право нагоре и достига дола „Раковец”. След около 15 мин. (от трамвайната спирка) той се пресича по дървено мостче и пътеката отново продължава нагоре. След още 10 мин. се излиза на стария Беловодски път, продължава се по него нагоре, пресича се шосето Бояна - „Златни мостове” и се стига до м. „Бялата вода”.

Тук има голяма каменна чешма с няколко чучура. Някои шегобийци наричат чешмата „Белята вода” затова, че стигайки до тук, уморените и запотени туристи понякога пият веднага от ледено студената вода и се разболяват (докарват си беля). Около чешмата има няколко дървени маси и пейки.

От „Бялата вода” се отделят няколко пътеки. След дървеното мостче, вдясно, в западна посока, може да се продължи по стария автомобилен път към хотел - ресторант „Тихия кът” (част от нископланинската обиколна пътека).

Покрай чешмата и по левия бряг на потока, който се спуска край нея има каменни стъпала, откъдето започва пътеката към хижите „Планинец”, „Момина скала” и Копитото.

Друг начин за достигане до м. „Бялата вода” е ползването на автобус № 63 до кв. Бояна, след което се продължава нагоре по шосето за „Златни мостове”. Минава се по моста над дола „Раковец” и след 15 мин. се стига до кръстовището със стария Беловодски път. Тръгва се по него вляво по десния бряг на Малък дол и след още 5 мин. се достига до каменната чешма в м. „Бялата вода”. По този начин се избягва продължителното изкачване от Княжево до „Бялата вода”.

За м. „Златни мостове” се тръгва от дървеното мостче в западна, а после в югозападна посока. Продължава се нагоре, покрай изоставената кариера, в подножието на която има масички с пейки. Алеята, която е с голям наклон нагоре, прави остър завой наляво и през смесена широколистна гора достига (след 15 мин.) до обширна поляна, известна на туристите като м. „Старчески поляни”. В някои пътеводители и туристически карти тази поляна е обозначена като Голямата ливада. Ако се тръгне на дясно се стига до хотел - ресторант „Тихия кът”. Лявата пътека отвежда до м. „Карпузов валог” и оттам, през Планинишките ливади, продължава за хижите „Планинец”, „Момина скала”, „Септември” и почивните домове „Тинтява”, „Родина”, „Бор” и „Средец”. Друга пътека прекосява диагонално поляната в южна посока и, през гъста букова гора, за 20 мин. достига до м. „Мечката”, където се намира музеят на мечката.

Пътеката за „Златните мостове” минава в най-долния край на поляната. Тя е добре оформена и поддържана. След поляната алеята навлиза в широколистна гора, минава покрай “подпрения” камък, пресича десния приток на Планинишката река, а след десетина метра и шосето за „Златни мостове”. Продължава нагоре с остър завой наляво, а след това вдясно се доближава до десния бряг на Планинишка река. Тук алеята пресича асфалтиран път и в западна посока след 1 км достига до м. „Игликина поляна” и п.д. „Иглика”. Пътеката за „Златни мостове” продължава нагоре по левия бряг на Планинишка река като вляво от нея, на изток, е Дендрариума. Няколко пътеки, отклоняващи се вляво на маршрута, позволяват влизането в него. След два стръмни и остри завоя отново и за последен път се пресича автомобилния път за „Златните мостове”. С умерен наклон и плавен завой надясно пътеката преминава в горната част на обширна поляна, заобиколена с широколистна гора, където преобладават брезите. Достига се до разклонение с табелка, сочеща посоката към х. „Планинец”. След около стотина метра и леко отклонение вдясно се достига до п.д. „Белите брези” (1320 м н.в.).

П.д. „Белите брези” е масивна двуетажна постройка. До него може да се стигне и по автомобилен път, който се отклонява от този за „Златните мостове” при една чешма вляво. Разстоянието от разклона с чешмата до почивния дом е 900 м.

След разклона за п. д. „Белите брези” алеята за м. „Златни мостове” продължава в югоизточна посока. Първоначално наклонът е много голям, но постепенно намалява. След около 1000 м се излиза на асфалтирания автомобилен път от м. „Златни мостове” за хижите „Септември”, „Момина скала”, хотел „Елица” и почивните домове „Тинтява”, „Родина”, „Бор” и „Средец”. Тук е ресторант „Елените”. Пред него има обширна поляна със заслон, огнище, пейки и маси. Поляната и заслонът са разположени непосредствено под м. „Бели бряг”.

Маршрутът за „Златни мостове” продължава по автомобилния път в югозападна посока и след още 400 м достига до каменната река в м. „Златни мостове”.

Изтегли GPS трак

Продължителност на прехода:       2 ч.

Денивелация:                                   655 м (изкачване)

Изкачването от Княжево до м. „Бялата вода” е описано в маршрут І.1. Оттук, непосредствено след мостчето над потока, вляво нагоре, по каменни стъпала стръмна пътека повежда към обширните Планинишки поляни. Само след десетина метра от мостчето пътеката се разклонява: вляво, на изток води към нископланинската обиколна пътека. За преход по горния маршрут трябва да се тръгне по отклонението вдясно, по голото било, известно като Яворов рид. Оттук има изглед към Княжево, Бояна, кв. Люлин и към по-голямата част от столицата. Тази малка площадка е известна като Балкончето. Тук всеки неволно се спира да поеме дъх след краткото, но стръмно изкачване, за да огледа милионния град. Пътеката продължава нагоре, първо на запад, а след това на юг. Тя е все още добре очертана, въпреки рядко преминаващите по нея туристи.

Тази местност в миналото е била известна на туристите като “малинажа” поради съществувалите преди гъсти малинови храсти. Сега такива почти няма. Горската растителност тук е оскъдна, представена от габър, зимен дъб, а малко по-нагоре и от бук.

След няколко плавни серпентини се достига м. „Черешата”, където има останки от стара каменна чешма. Малко по-нагоре се излиза на широка алея  - някога автомобилен път за извозване на дървен материал. Тя, през м. „Старчески поляни, свързва м. „Дупката” с ресторант „Тихия кът”.

Маршрутът продължава по алеята вляво и нагоре, в източна посока. След още 15 мин., след остър завой на дясно, се достига м. „Карпузов валог”. Широката алея свършва и по малка стръмна пътека след около 20 м се стига до най-долната част на „Планинишки поляни”.

„Планинишки поляни” са най-долната витошка заравненост. Те имат лек наклон на запад и северозапад. В най-горната си част започват от м. „Букака”, където се пресичат няколко алеи за: „Златни мостове”, х. „Момина скала”, хотел-ресторант „Копитото” и телевизионната кула на вр. Копитото. Друга пешеходна пътека пресича асфалтирания автомобилен път за Копитото и свързва м. „Карпузов валог”с това кръстовище, където има голяма чешма. „Планинишки поляни” са навярно най-обширните в северния Каменделски дял на Витоша. На север са ограничени от шосето за Копитото, на юг достигат до х. „Планинец” и се спускат малко под асфалтирания път за хижата. В ранно лято тук изобилства от киселец. В по-късна есен множество шипкови храсти допълват пейзажа с червеникавите си плодове.

След като се излезе от м. „Карпузов валог” в долния край на поляните, вдясно, съвсем наблизо се вижда асфалтираният път за Копитото. Тръгва се към него и след 50 м в западна посока се излиза на шосето, след което се продължава по него нагоре. След още 100 м се отклонява автомобилен път, по който за 15 мин. се достига до х. „Планинец”. Преминаването по тази последна част от маршрута е морална награда за усилията от продължителното изкачване, тъй като оттук се откриват впечатляващи гледки към Владайски Черни връх и вр. Острица на юг, към Пернишкото поле на запад, а на север може да се види цялата Люлин планина. Приятното пътуване се допълва и от красивите млади брезички от двете страни на пътя.

Хижа „Планинец” (1355 м н.в.) се намира в м. „Сврачар” сред смесена гора и представлява двуетажна постройка като на долния етаж са кухнята и санитарните помещения, а на втория етаж са спалните помещения. До нея има и по-малка помощна сграда.

Хижата е изходен пункт за: м. „Златни мостове” (40 мин.); горната станция на пътническата въжена линия „Княжево - Копитото” (40 мин.); кв. Княжево и кв. Владая ( 2 ч.).

Обекти за посещение: х. „Момина скала” (20 мин.), х. „Тинтява” (1 ч.), х. „Септември” (20 мин.), х. „Планинарска песен” (1 ч.) и други.

Изтегли GPS трак

Маркировка:                                     лентова, червена

Продължителност на прехода:        30 мин.

Денивелация:                                   130 м (изкачване)

 Тръгва се по пътеката пред х. „Планинец” нагоре през „Планинишки поляни”. След 10 мин. се достига алеята, свързваща „Златни мостове” с Копитото. Пресича се и изкачването продължава нагоре през гората. След още 10 мин. се достига автомобилния път „Златни мостове” - п.д. „Бор”. Поема се по него в посока към х. „Момина скала”. Продължава се по първото дясно отклонение и след 200 м се стига до х. „Септември”.

Хижа „Септември” се намира на малка поляна сред смесена широколистна гора, на 1485 м н.в. На това място през 1937 г. е изграден горският дом „Мандрата”. По-късно той е разрушен и на негово място през 1953-1955 г. е построена сегашната х. „Септември”.

От х. „Септември” могат да се посетят: хижите „Боерица”, „Планинарска песен”, „Кумата” (в югозападна посока); х. „Момина скала” (на север); п. д. „Бор” (на изток) и хотел-ресторант „Елица” (на 5 мин. на юг по автомобилния път).

Изтегли GPS трак