ДПП Витоша | Туристически маршрути

Продължителност на прехода:        5ч. 10 мин.

Денивелация:                                   1340 м (изкачване)

Тръгва се от центъра на Ярлово на изток и зад черковния двор се завива веднага наляво. След около 100 м пътят продължава надясно и се насочва към боровата гора в края на селото. Следва се широката просека през гората, която минава покрай един каптаж. За 30 мин. по голям наклон се стига до югозападните склонове на вр. Погледец (1188 м н.в.). Продължава се по изоставен коларски път, който следва вододелното било, свързващо върховете Погледец и Малък Ветрен. Хоризонтът се разширява и постепенно се откриват големи части от южните склонове на планината. Минава се покрай билната м. „Чардако” (източно от пътя) и м. „Попови егреци” (100 м вляво). След леко изкачване се достигат западните склонове на вр. Малък Ветрен (1312 м н.в.), над м. „Фичерови егреци”. Тук отляво идват два други пътя от долината на р. Палакария през доловете Малък Ракьовец и Голям Ракьовец. Те също могат да се използват за достигане на тази точка от маршрута. Подсичат се западните склонове на вр. Малък Ветрен и се излиза на понижението между него и вр. Голям Ветрен. Тук пътеката се разделя. Лявото отклонение води към м. „Бели Соп”, билото Ридо и вр. Войчинов рид. Продължава се надясно, на североизток. Южните склонове на вр. Голям Ветрен (1629 м н.в.) са залесени и там изкачването е трудно. Върви се по западните му склонове, между боровата гора и букака. Пътеката постепенно набира височина по левия долинен склон на левия начален поток на р. Старата кория (ляв приток на р. Палакария) и излиза на превала северно от вр. Голям Ветрен. Оттам се продължава без пътека, вдясно от иглолистната гора. Върви се по билото, определящо вододела между р. Страторищница на изток и р. Палакария на запад и постепенно се излиза на голото теме на вр. Войчинов рид (Чаролея) (2ч.20мин).

Връх Войчинов рид (1877 м н.в.) се намира на изток от с. Чуйпетлово и на север от с. Ярлово. Той е на билото, ограничаващо левия долинен склон на изворния район на р. Палакария. Представлява късо било с направление североизток - югозапад с три ясно очертани връхчета по него. Най-висок е североизточният (на него има триангулачен знак без пирамида), а най-нисък - югозападният (с каменна пирамида). Възприето е целият масив да се счита като един връх. От Войчинов рид започват няколко мощни била: на запад е насочено билото Ридо (вододел между дол Езедина и изворния район на р. Палакария); на югоизток (азимут 146^о) късо било завършва с конусовидния връх Голяма Острица; на север се редят върховете Сива грамада, Купена и Скопарник, а на юг - Голям Ветрен, Малък Ветрен и Погледец. Склоновете му определят изворните райони на няколко реки и потоци: Палакария, Станчов дол, Страторищница, Старата кория и Езедина. Източните и югоизточните му склонове са голи, северните и северозападните са заети от естествена букова гора, а по югозападните има иглолистни насаждения. Войчинов рид е обгледен връх. От него се открива панорама във всички посоки: азимут 16^о - Хайдушка скала; азимут 24^о - вр. Котаро; азимут 36^о - вр. Белчева скала; азимут 62^о - вр. Градището и вр. Голям Кечек; азимут 82^о - вр. Лашова могила; азимут 110^о - м. „Ярема”; азимут 146^о - вр. Голяма Острица; азимут 190^о - първенецът на Верила вр. Голям Дебелец; азимут 240^о - вр. Петрус; азимут 344^о - вр. Сива грамада.

Войчинов рид е естествено кръстовище на туристически пътеки към: с. Ярлово - през Ветрените и вр. Погледец; с. Ярлово - по билото Ридо и м. “Бели Соп”; с. Чуйпетлово - по десния долинен склон на горното течение на р. Палакария; вр. Скопарник - през вр. Сива грамада; м. „Ярема” - през вр. Лашова могила (Планско вървище); вр. Белчева скала и др.

От Войчинов рид се продължава на север по късото било (то се пресича от Чуйпетловското вървище - виж маршрут VІІ.1.), което извежда до скалистия вр. Сива грамада (2003 м н.в.). Той е най-южният двухилядник на Витоша и представлява скална грамада от монцонити, изветрели на повърхността. От върха се откриват панорамни гледки във всички посоки. Особено величествен е, гледан от м. „Ярема”. Може да се избегне изкачването му, ако се върви косо по западните му склонове и така да се стигне до билото.

След връх Сива грамада билото губи ясните си очертания и преминава в терасовидни заравнености и ориентацията е трудна, особено при лоша видимост. Ориентири могат да бъдат Ярловски Купен - скалист връх вляво от Сива грамада и северната посока на движение. Пътеката минава западно от вр. Купена и подсича западните склонове на следващия, разположен на билото, вр. Скопарник (4ч.10мин.).

Връх Скопарник (2226 м н.в.) се намира югоизточно от Черни връх и южно от вр. Голям Резен, на Балканското вододелно било. Седловината Преслапа го отделя от вр. Голям Резен, а на юг едва забележимо понижение го свързва със слабо изразеното издигане на билото. Връхната му точка представлява каменист купол с две, изградени от туристите, каменни пирамиди и триангулачен знак. Североизточните му склонове са стръмни и определят част от изворния район на Бистришка река. Загражда от североизток обширното Черно (Карачаирско) плато - изворен район на Купенска река. По североизточните му склонове минава стълбовата маркировка от х. „Физкултурник” за Черни връх. Оттук има широка панорама във всички посоки: азимут 30^о - м. „Катунище; азимут” 36^о - вр. Църква; азимут 46^о - с. Бистрица; азимут 80^о - вр. Голям Купен; азимут 165^о - вр. Купена; азимут 180^о - вр. Ярловски Купен; азимут 206^о - вр. Петрус; азимут 250^о - вр. Кръста; азимут 340^о - вр. Голям Резен. Наименованието е от тракийски произход и означава “остра, стръмна планина”. Поради отдалечеността му рядко се посещава.

От връх Скопарник в посока север се слиза до м. „Преслапа” (най-ниската точка между върховете Скопарник и Голям Резен). Тук се събират идващата отдясно пътека и стълбовата маркировка от х. „Физкултурник”. Продължава се по пътеката (или по стълбовата маркировка през зимата), изкачват се южните склонове на вр. Голям Резен (2277 м н.в.), след което се достига и разположения на запад Черни връх.

Изтегли GPS трак

Продължителност на прехода:        2 ч. 50 мин.

Денивелация:                                   300 м (изкачване)

Тръгва се от центъра на с. Ярлово по шосето към с. Ковачевци. След няколко минути то се напуска и се продължава на изток по асфалтираната улица покрай у-ще “В.Левски”. В края на селото (под гробищата) се тръгва по черен камионен път, който се насочва на североизток. Хоризонтът се разширява и се откриват гледки във всички посоки. На юг, отвъд полето, погледът се спира на ниската Верила с нейния първенец вр. Голям Дебелец (1415 м в.н.), а по-високо надничат приоблачните върхове на ненагледната Рила. На север се издигат главните върхове на южна Витоша - Голям Ветрен, Войчинов рид и Острица. Вляво от Голям Ветрен  се вижда скалистата шапка на вр. Ярловски Купен. За няколко минути се слиза в долината на р. Чегарица при водослива на трите й начални потока (25 мин.).

Река Чегарица с трите си начални потока отводнява южните склонове на върховете Малък и Голям Ветрен. Първият поток събира водите си от м. „Велчеви падини”, вторият води началото си от м. „Папре” (при Тарийските егреци), а третият отводнява южните склонове на вр. Голям Ветрен. Реката протича в южна посока и, на югоизток от с. Ярлово, се влива в р. Палакария.

Тук пътят се разклонява. Дясното отклонение слиза надолу и продължава през м. „Побиен камик”, м. „Дабо” и Гръчка река към шосето София - Самоков. Това е старият коларски път от с. Ярлово за София.

Върви се по лявото отклонение на североизток. Веднага след излизане от коритото на реката, на север се отделя път, който води към изоставени селскостопански постройки. Минава се през ниви в м. „Чикевица”. След няколко отклонения, насочени нагоре към планината, се пресича десния начален поток на р. Слатина (Гайденица). Над пътя се забелязват постройките на Станчовите егреци. Пресича се далекопровода “Бобовдол - София” и вляво от пътя се забелязва самотен вековен бук, а след малко и останки от стопански постройки. Тук се формира левият начален поток на р. Слатина. По-ниско той се събира с десния и двата потока дават начало на реката.

Река Слатина (Гайденица) отводнява южните склонове на вр. Голям Ветрен, протича в югоизточна посока и се влива като десен приток на р. Страторищница в района на с. Ковачевци. Според български тълковен речник „слатина” има две значения: извор, от който водата изтича бавно и ниско място, където се стичат водите от околните места. Ярловчани назовават реката Гайденица, а жителите на с. Ковачевци - Слатина.

Постепенно с леко изкачване пътят навлиза в букова гора. След това пресича част от изворния район на р. Страторищница и излиза при голяма наклонена поляна, заета от смрикови храсти и плодни дървета. В източния край на поляната се забелязват останки от съществували някога постройки. Местността се казва „Шаламанови егреци” (1ч.25мин.). До нея минава главният начален поток на р. Страторищница.

Река Страторищница, отводнява югоизточните склонове на върховете Голям Ветрен и Войчинов рид чрез двата си начални потока: Първа крайна река и Втора крайна река. Техният водослив е на около 200 м под стария път от с. Ярлово за м.” Ярема” и София. В горното си течение, при м. „Дабо”,  реката приема още два безименни притока, а в района на с. Ковачевци и десния си приток - р. Слатина (Гайденица). При с. Поповяне Страторищница се влива в Гръчка река.

Оттук се тръгва на север, по десния бряг на потока. След 100 м пътят го пресича и се насочва на серпентини под буковата гора. След 15 мин. се стига до неравен открит район, зает от множество каменни групи и смрикови храсти. Ниско под пътеката тече Гръчка река. Продължава се нагоре и при м. „Тошови егреци” се стига до голяма, наклонена на изток поляна (2ч.). Вляво е извисил снага вр. Голяма Острица (1708 м н.в.). На географските карти върхът е означен като Острица, но за ярловчани върховете са два - Голяма и Малка Острица. Малка Острица е предвършие в югоизточните склонове  на Голяма Острица.

От „Тошови егреци” пътеката се насочва по хоризонтала, минава над водослива на р. Станчов дол с Гръчка река и, през буковата гора, постепенно слиза в поречието на Гръчка река (2ч.10мин.).

Гръчка река отводнява югоизточните склонове на вр. Сива грамада и североизточните склонове на върховете Войчинов рид и Голяма Острица. Началните й потоци са два. Левият (Бяла вода) събира водите си от района на м. „Сакън дупка”. Прилагателното “бяла” се използва за обозначаването на чиста, хубава вода. С този топоним ярловчани назовават и десния начален поток на Ярловска река. Десният е по-маловоден и отводнява Станчов дол. При водослива на двата потока под Станчов чукар започва Гръчка река. Тя тече на юг, през живописна девствена долина, минава на север от с. Ковачевци и, след село Поповяне, под името Лустра, се влива в р. Палакария. Леви притоци: реките Деркевица, Бела вода и Вучанов дол. Десен приток е р. Страторищница. Ярловчани наричат Гръчка река и с името Стари дол. Може да се приеме, че Стари дол е голямото уширение на долината на Гръчка река, източно от м. „Шаламанови егреци”.

Върви се около 200 м срещу течението на реката, пресича се и на около 20 м по левия й долинен склон се забелязва добре оформена пътека. Тръгва се по нея на югоизток. Тя изкачва постепенно левия долинен склон на Гръчка река. При разклона се тръгва наляво и се излиза на шосето Самоков - София. Оттам се продължава отново наляво и за 10 мин. се стига до ханче “Ярема”.

Изтегли GPS трак

Продължителност на прехода:        2 ч. 55 мин.

Денивелация:                                   140 м (изкачване); 330 м (слизане)

Тръгва се от центъра на Ярлово на юг, по асфалтираната улица. След 10 мин. се свива вдясно по пътя, който след моста на р. Палакария напуска селото и продължава да се вие през равнината. Стига се до моста на р. Дълбоки дол (30 мин. от Ярлово), откъдето на северозапад се вижда вр. Бога глава, а малко по-назад и вдясно от пътя е старото оброчище “Св. Петър”. Продължава се по шосето и след преодоляване на малко възвишение се пресича трасето на старото и изоставено вече шосе, свързващо Самоков със седловината Бука преслап, долината на р. Добри дол, с. Горна Диканя, с. Долна Диканя и гр. Радомир. Сега по шосето вече не вървят автомобили и то може да служи като идеална туристическа пътека в този граничен район между Витоша и Верила. Двата пътя ту се раздалечават, ту се съединяват и при седловината Бука преслап достигат най-южната точка на Витоша (1ч.). Седловината е кръстовище на много пътища. Първият води на север към вр. Петрус, м. „Смильо” и с. Чуйпетлово, югозападният е продължение на шосето за махала Лисец (Верила), на юг води пътека по билото на Верила, а в западна посока продължава трасето на изоставеното шосе Самоков - Радомир, което слиза към с. Горна Диканя. Тръгва се по него. В началото то слиза с няколко завоя по десния склон на изворния район на р. Добри дол. В тази част е обрасло с трева и е доста изровено. Тук автомобили не могат да се движат. За около 20 мин. се слиза до коритото на р. Добри дол, продължава се на запад по десния й бряг, пресичат се няколко нейни притока и се стига до водослива й с Мартинова река (1ч.40мин. от Бука преслап). След като се отмине чешмата (строена през 1986 г.), се стига до мястото, където р. Добри дол приема десния си приток р. Клисурата (2ч.45мин.). След десет минути се слиза до махала “Клисурата” на с. Горна Диканя.

Изтегли GPS трак