ДПП Витоша | Туристически маршрути
Маркировка: лентова, жълта; колова
Продължителност на прехода: 2 ч.30 мин.
Денивелация: 940 м (изкачване)
От кв. Княжево до излизането от м. „Карпузов валог” се следва маршрут І.2. (1ч. 40 мин.).След това се продължава нагоре, в източна посока. Пътеката е добре очертана и минава успоредно на най-горния горски пояс. Тази местност е най-ниската северозападна част на „Планинишки поляни”.
След 5 - 6 мин. се прекосява шосето за вр. Копитото и, по добре очертана пътека, се продължава през поляните в същата посока. Преди години тази част от маршрута е била известна като “диреците” или “стълбовете”, тъй като е минавала покрай дървени стълбове, поддържащи телефонните кабели за хижите по-нагоре. След 20 мин. се достига м. „Букара”, където има чешма. Тук се кръстосват няколко алеи: за „Златни мостове” (вдясно, на югозапад), за вр. Копитото с телевизионната кула (вляво, на север) и за хотел-ресторант „Копитото” (на североизток).
Добре оформена алея на югоизток отвежда туристите за 20 мин. до м. „Стамболовото” (Стамболова ливада), в източния край на която се намира х. „Момина скала”. Тази част от прехода преминава през млада смесена широколистна гора, в която преобладават бук и габър. С приближаване към х. „Момина скала”, все по-силно се чува шумът на бързоспускащите се към Боянския водопад буйни, пенливи води на Боянската река. Х.”Момина скала” се намира на левия й бряг. Пред хижата има обширна поляна, в северния край на която, в малка едноетажна сграда се помещават ресторант и кафе-сладкарница. На поляната има пейки и маси. В горния й край преминава автомобилният път от „Златни мостове” към п. д. „Родина”, „Тинтява”, „Бор” и „Средец”.
Сегашната х. „Момина скала”(1485 м н.в.) е построена през 1949 г. на мястото на стара сграда. Хижата е двуетажна. На долния етаж са салонът за хранене, кухнята и сервизните помещения, а на втория етаж - спалните. Разстоянието от хижата до м. „Златни мостове” се изминава за 30 мин. по пешеходна алея, като почти успоредно на нея преминава автомобилен път. Тя е част от среднопланинската обиколна пътека.
От х. „Момина скала” се отделят три пътеки, които водят към други хижи и почивни домове, сравнително близко разположени едни до други.
Минава се по моста до хижата и, на разклона, се продължава вдясно през смесена гора (с вековни смърчови дървета). Пресича се автомобилния път и след 10 мин. се стига до п.д. „Родина” (1565 м н.в.).
П.д. „Родина” е построен от железничарското туристическо дружество на два етапа: през 1937 г. и през 1950 г. Сега сградата е масивна, триетажна и предлага добри условия за кратък и по-продължителен отдих в планината. Пред почивния дом има площадка с беседка, масички, пейки и каменна чешма.
От п.д. „Родина” в южна посока, след изкачване по няколко каменни стъпала, алеята повежда към разположената на северозападния склон на вр. Камен дел. х. „Тинтява”(1616 м н.в.). До нея се стига за 10 мин. Маршрутът изцяло преминава през иглолистна гора, като отново пресича автомобилния път.
Х.”Тинтява” е построена е през 1935 г. Представлява масивна четириетажна сграда с каменна чешма отпред. Собственост е на софийското туристическо дружество “Алеко Константинов”. От 80-те години на 20-ти век тя е част от международната верига за младежки туризъм.
Оттук се отделят три пътеки: едната води на североизток, пресича на два пъти автомобилния път, преминава през обширна поляна и след 15 мин. достига до п.д. „Средец”. Втората алея е насочена на югоизток и първо преминава през гъста иглолистна гора, след това продължава покрай малък заслон и Гьоревата чешма. По-нататък следва пешеходна пътека и покрай метални маркировъчни колове и заслон „Ушите”, за 1ч. 30 мин. достига до х. „Алеко”. Алеята е част от ВОП, минаваща покрай резерват „Торфено бранище”. Третата пътека води на югозапад през „Платото” и иглолистна гора, пресича шосето и след 10 мин. стига до п.д. „Бор”.
П.д. „Бор” (1640 м н.в.) се намира на десния бряг на Боянска река. Представлява триетажна сграда, строена през 1943 г. и преустроявана в периода 1952-1954 г. Покрай п.д. „Бор” преминава ВОП, която на югоизток, малко преди Гьоревата чешма, се съединява с пътеката от х. „Тинтява” и п.д. „Средец” за х. „Алеко”.
От п.д. „Бор” може за 45 мин. да се отиде до „Златни мостове” като се мине по дървеното мостче зад дома и се тръгне по пътеката надолу. Дясно отклонение води към хотел-ресторант „Елица” и х. „Септември”. Има отклонение и за х. „Септември” (10 мин.). Вляво са хижите „Планинарска песен”, „Боерица” и „Кумата”.
След моста при х. „Момина скала”, в източна посока се отклонява пътека, която е вляво от тази за п.д. „Родина”. По нея за около 10 мин. с леко изкачване нагоре през иглолистна гора може да се стигне до п.д. „Средец” (1555 м н.в.).
Продължителност на прехода: 2 ч. 50 мин.
Денивелация: 620 м (изкачване); 230 м (слизане)
Тръгва се от центъра на с. Боснек по широкия път, който отвежда на север, по долината на р. Добри дол - десен приток на р. Струма. Изкачването срещу течението на реката е много приятно. Няколко пъти се минава от десния на левия й бряг и за 1 час се стига дъното на долината, където се събират двата начални потока на Добри дол - Шамако и Живата вода.
Река Добри дол е в Югозападния дял на Витоша и е десен приток на Струма. Формира се от три начални потока: Шамако (десен), Живата вода (среден) и Студен извор (ляв). Последният, малко над водослива на първите два, отдава водите си на Живата вода. Той протича през широка долина с гористи склонове и характерни уширения. По р. Добри дол минава черен път от с. Боснек за превала Борова поляна, с отклонение за пещерната система “Живата вода”. Местните хора наричат реката Криволица, поради многобройните извивки по течението й.
Тръгва се по пътеката, покрай левия поток Живата вода, който след няколко минути приема своя ляв приток Студен извор. Продължава се срещу течението на потока Живата вода и след 10 мин. се достига едноименната пещерна система (1ч.20мин.).
„Живата вода” е наименованието на пещерна система и карстов извор, който от далечни времена е озадачавал посетителите с чудноватите пулсации на водата. Хората са го смятали за свещен. Още в средата на ХVІІ в. турският пътешественик Евлия Челеби го нарекъл “Чешмата на щастието”. В миналото хората посещавали „Живата вода”, считайки водата му за лечебна. Изворът наистина е чудо на природата - феномен, наблюдаван само на едно място във френските Алпи. В зависимост от общия дебит на подземната вода, тя има свойството да прекъсва изтичането си за определено време и после отново да го възстановява. Чисто научното обяснение се свързва с физическия закон за скачените съдове и влиянието на атмосферното налягане върху нивото на водата в широката част на сифона. Обикновено прекъсването е за около 1 мин. В периоди на засушаване интервалите се увеличават, като през най-сухите месеци могат да стигнат и до 1ч. При пълноводие е обратното - възможно е изворът въобще да не спира, а само да променя дебита си. Температурата на водата е постоянна. Изворът бил каптиран много отдавна, а през 1952г. районът - облагороден. На извора е поставена гранитна драконова глава, от чиято уста изтича водата.
От извора Живата вода може да се продължи в няколко посоки: обратно към с. Боснек (1ч.20мин.), към с. Кладница (2ч.), или с. Чуйпетлово (1ч.30мин.) и др.
От долния извор, по добре очертан път в източна посока (азимут 80о),се продължава по левия склон на дола. След 100 м се стига до разклон. Върви се по лявото отклонение. След 12 минути следва нов разклон. Продължава се вляво, пресича се малко дере и се изкачва отсрещния долинен склон. Отминава се следващото дясно отклонение и се излиза на открита поляна. Продължението на пътя е в горния й югоизточен край. След 15 мин. се излиза на обширна гола местност, откъдето на югоизток се вижда заобленият тревист купол на вр. Асланов рид (1478 м н.в.). При него се кръстосват пътеки в различни посоки: за селата Чуйпетлово и Боснек, за Живата вода, за вр. Кръста (Чука) и долината на р. Матница. Минава се вдясно от връхната точка на Асланов рид (2ч.20мин.). Пътят прави лек завой на изток и стига до чешма, от която за 30 мин. в същата посока се слиза в с. Чуйпетлово.
Продължителност на прехода: 2 ч.
Денивелация: 100 м (изкачване); 200 м (слизане)
Този маршрут в голямата си част следва поречието на р. Клисурата (Суха) - на границата между Витоша и Голо бърдо. Тук е бил т.нар. “пазарски път” на горнодиканци, използван при пътуванията им до София. В миналото пътят свързвал Горна Диканя и Боснек. Сега може да се използва за подстъп към Верила, а също и за опознаване на този девствен район на Витоша с най-висок връх Петрус (1454 м н.в.).
От центъра на Боснек се тръгва в южна посока по ул. „Бор” и се излиза в края на селото при р. Струма. Минава се по моста над реката и се продължава по широк черен път, като се отминава отклонението вляво за с. Ярлово. На 3 мин. след отклонението следва ново ляво отклонение, което също се отминава. Заобикаля се хълма Косматица и за 25 мин. от Боснек се стига до чешма с 3 чучура. След кратка почивка се продължава по десния път. След 100 м има нов разклон. Дясното отклонение води към Голо бърдо и егреците. Тръгва се наляво и надолу. Тук е последният от поредицата телефонни стълбове на с. Боснек. На 8 мин. път от чешмата следва нов разклон. Поема се наляво, към изворния район на р. Клисурата. Пътят минава покрай Ковачките и Биковите егреци. Местността е гола, с редки смесени насаждения. След няколко минути се стига до водослив на потоци. Продължава се по левия бряг на р. Клисурата. След 200 м се стига до широк черен път, който идва отдолу, срещу течението на реката и прави остър завой нагоре по левия й долинен склон към м. „Шумето”. Върви се към с. Горна Диканя, по течението на реката. Оттук долината на р. Клисурата става тясна и гориста. Широкият черен път пресича няколко пъти реката и за 30 мин. достига моста при водослива на р. Клисурата с идващата отляво р. Добри дол (1ч.50мин.). При големи засушавания р. Клисурата понякога пресъхва. Затова горнодиканци я наричат Суха. При водослива на двете реки минава старият изоставен път от Самоков за Радомир - чудесна туристическа пътека. Тя води вляво за седловината Бука Преслап и Ярлово и вдясно - за Горна и Долна Дикани. Оттук за 10 мин. се стига до махала Клисурата на с. Горна Диканя.
Село Горна Диканя обхваща шест махали: Парталина, Брескьето, Клисурата, Джорговица, Селото и Мартинова. Те са пръснати в обширен район в подножието на Верила, Витоша и Голо бърдо. Намира се на 5 км от с. Долна Диканя. През Горна Диканя минават три реки: Добри дол, Драгал и Таранинска река. Те захранват Диканския язовир. Долна Диканя има автобусни връзки с Дупница, Радомир, Перник и София.
