ДПП Витоша | Туристически маршрути

Продължителност на прехода:        4 ч. 30 мин.

Денивелация:                                   1040 м (изкачване)

Пътят от с. Чуйпетлово до м. „Кайо” е описан в маршрут ІХ.1. Оттук следва преодоляване на повече от 500 м денивелация по слабо изразеното вододелно било (между реките Палакария и Струма) на вр. Купена. Посоката е североизточна (азимут 40^о). Сравнително добре оформената пътека се насочва право нагоре като след малко повече от час стръмнината постепенно намалява. Трудното изкачване дотук си заслужава усилието, тъй като панорамата към Югозападния дял на Витоша е прекрасна. Тук е добре да се направи дълга почивка.

Постепенно наклонът намалява и не след дълго на север се забелязва характерна каменна група, наречена „Черната скала”, която дава и наименованието на местността около нея. Пресича се обширното тревисто Черно (Карачаирско) плато, от което събира водите си Купенска река - ляв начален поток на р. Струма (3ч.). На някои места пътеката се губи в тревата, но общата посока е североизточна (азимут 40^о). Напред по пътя (в южната част на Черното плато) се забелязва характерен голям камък, покрай който трябва да се мине. До него има пълноводен извор, наречен Черен (Карачаирски). Той се счита за начало на Купенска река и водата му е една от най-студените на Витоша. Черното плато попада във вододайната зона на р. Струма.

Вдясно и на юг от пътя се вижда каменната грамада на вр. Ярловски Купен (2173 м н.в.), разположен на Балканското вододелно било. Заслужава си да се отиде до него, заради хубавата панорама, която се открива оттам.

Пътят се насочва на североизток и за около 20 мин. достига лекото понижение между върховете Купена и Скопарник (3ч.20мин.). Продължението на маршрута е през югозападните склонове на вр. Скопарник (3ч.30мин.). При желание, за няколко минути може да се изкачи и самия връх. Оттук до Черни връх виж маршрут VІІІ.1.

Изтегли GPS трак

Продължителност на прехода:        2 ч. 55 мин.

Денивелация:                                   100 м (изкачване); 210 м (слизане)

Пътят от с. Чуйпетлово до м. „Кайо” и южно от нея до тройния разклон е описан в ІХ.1.

От тройния разклон се тръгва по пътеката на юг към купола на вр. Дамян (1514 м н.в.). Връхната му точка е гола, а склоновете му са обрасли със смесена гора. Пътеката изкачва върха, слиза до лекото понижение между него и връх Големи рид (1459 м н.в.) и, следвайки високо неговите склонове, се спуска до м. „Смильо” (1ч.25мин.).

Черният път от м. „Смильо” до седловината Бука преслап следва Балканското вододелно било. Той е насочен главно в южна посока, а продължението му е в южната част на поляната „Смильо”. След около 800 м във второто дере и вдясно под пътя се вижда открит канал с хубава студена вода. Тук минава хидросъоръжението, което прехвърля водите на р. Палакария в Рибни дол, и чрез р. Струма ги насочва към яз.”Студена”. По-нататък пътят продължава на югозапад, изкачва седловината при стълбовете за високо напрежение. Тук, вляво до него има характерни скали, които са ориентир за правилната посока. След около 100 м се достига асфалтовия път, свързващ с. Ярлово с вр. Петрус. Тръгва се по него и се следи за отклонението на черния коларски път насреща, който прави дъга на югозапад и при м. „Петрусо”, след преодоляването на малка седловина, се спуска към м. „Манзурица”. На около 100 м вдясно в ниското е едноименният студен извор - начало на поток, който след водослива с потока Дългио валог отдава водите си на р. Крапечка клисура (Речието) - ляв приток на р. Мартинова. Продължава се по билото, което прави завой на запад и се спуска до м. „Ушек” (2ч.25мин.). Местността е разположена в горната част на изворния район на р. Крапечка клисура (Речието). Оттук е минавал наричаният от местните хора “крапецки път”, който е свързвал Самоковското поле с Боснек и Крапец. Боснечани наричат реката Речието, а ярловчани - Крапечка клисура. В югозападната част на м. „Ушек” се намира м. „Орльови егреци”, а на отсрещния скат - м. „Пульови егреци”.

Пътят леко се изкачва, заобикаля дерето на р. Дълбоки дол и, след разклона вдясно за с. Горна Диканя, се насочва на югоизток. Оттук надолу по билото много важен ориентир са електрическите стълбове. Те минават ту от едната, ту от другата страна на пътя и стигат чак до „Бука преслап”. От м. „Ушек” до седловината „Бука преслап” се стига за около 30 мин.

Този маршрут се използва главно, когато неговото продължение е към Верила.

Изтегли GPS трак

Продължителност на прехода:        4 ч.

Денивелация:                                   450 м (изкачване); 175 м (слизане)

 Тръгва се от центъра на с. Чуйпетлово в северна посока. Пътят минава покрай бившата туристическа хижа и се насочва срещу течението на р. Големи дол - десен приток на р. Струма. Широката пътека следва реката. В началото наклонът не е голям, но след навлизане в изворния район на Големи дол се увеличава. Минава се през гората и се стига до Вуча чешма. След няколко минути се достига и седловината на вододелното било между реките Струма и Матница, източно от вр. Кръста.

Връх Кръста (1561 м н.в.) е разположен северно от вр. Асланов рид (1478 м н.в.). Връхната му точка, южните и източните му склонове са голи, а северните са заети от широколистна гора. Наименованието е свързано с поставения  там оброчен кръст.

От седловината се открива чудесна панорама във всички посоки: на изток се наблюдават поречията на реките Върла и Купенска, на юг са вр. Петрус и целият витошки дял, носещ неговото име. Съвсем наблизо е вр. Асланов рид, а на север - пищната широка долина на р. Матница.

Оттук пътеката следва поречието на р. Клисурата, отводняваща едноименния дол. Реката събира водите си от източните склонове на вр. Кръста и се влива по-надолу като ляв приток в река Матница. На 5 мин. от билото в м. „Вада” е Меча чешма - място, удобно за почивка (1ч.). Пътеката се насочва към долината на р. Матница. Там, на левия бряг на р. Клисурата, има каменна чешма с два чучура, наречена Даин кладенец. Пресича се долината на р. Матница през разположена на двата й бряга поляна Цапени орници.

Река Матница (Поповска) протича южно от с. Кладница и е десен приток на р. Струма. Изворният й район е в западните склонове на Черни връх и вр. Седлото и в  южните склонове на вр. Селимица. Водосборният й басейн се определя от билото, определено от м. „Могилата”, вр. Селимица, Черни връх, м. „Сухото езеро”, вр. Кръста и вр. Острица. Протича в западна посока през девствена гориста долина. Неин десен приток е р. Босочка (Босячка). Леви притоци са реките Клисурата и Жедна. В миналото долината на р. Матница е била един от центровете на рудодобива. Голяма част от рудата за мадана (ковачница на желязо) и самокова (голям чук, тежък около 200 кг, задвижван от водно колело) в с. Крапец била доставяна от района на Матница по съществувалия в миналото Железарски път. Според Павел Делирадев Сухото езеро (някога естествен водоем) било източено за нуждите на матнишкото рударство. Наименованието Матница се свързва с мътните води на реката от промиване на рудата, а другото й име (Поповска) - с бившето с. Попово, през което е преминавала. Успоредно на реката има коларски път, който слиза до с. Кладница.

След пресичането на няколко потока пътеката се изкачва по десния долинен склон на реката, пресича Босочка река и достига м. „Накев камък” (2ч.).

Изворният район на Босочка река е в м. „Сива грамада” (“Чупетловска уструга”) над черния път, свързващ с. Кладница с пазачницата на Матница (в района са водохващанията на горното течение на р. Матница за водоснабдяване на гр. Перник).

Сива грамада е каменна река, която се спуска по южните склонове на вр. Селимица. По протежението й има тревни площи, върху които са обособени групи от смърчови дървета. Каменните спусъци в двата й края не позволявали на добитъка да напусне района. Протичащите под нея водни потоци на няколко места  излизат на повърхността й. Добитъкът излизал на паша откъм горната страна на Сива грамада. Кладничани наричат тази местност „Сива грамада”, а чуйпетловци - „Чупетловска уструга”.

Босочка река се влива в Матница южно от горския разсадник.

Накев камък (Накевец) е малък хълм на десния долинен склон на р. Босочка. Северните му склонове са голи, а другите са покрити с букова гора. Връхната му точка е голяма отвесна скала. Наименованието е свързано с дядо Наке от с. Кладница, който се славел като голям мечкоубиец.

Пътеката минава на запад под Накев камък и веднага се свързва с идващия отдясно (от пазачницата на Матница) път. След като прехвърли вододелното било под м. „Могилата” пътеката слиза към друга речна долина - долината на р. Танчовица. Пресичат се няколко начални потока на реката, преминава се през открити и гористи местности и се слиза до бившия пионерски лагер в поречието на Танчовица (1350 м н.в.). Реката отводнява едноименен дол. Преминава се през смесена гора и за 20 мин. се стига до х. „Селимица” в м. „Ленището”. Мястото е удобно за почивка.

Продължението на маршрута е в северна и североизточна посока с леко изкачване. След 20 мин. се пресича спускащата се от м. „Марков нож” каменна река, където е левият начален поток на р. Рударщица. По-високо и вдясно от пътеката е чешмата, построена от туристическо дружество “Кракра” - гр. Перник по повод 90-годишнината на БТС. Малко след това се излиза на обгледната местност „Голината”, разположена на Балканското вододелно било. Тя заема голото понижение между върховете Острица на югоизток и Венеца на северозапад. От „Голината” се откриват чудесни гледки към Люлин, Пернишката котловина и яз. “Студена”.

Наклонът намалява и пътеката се ориентира на изток. Отминава се идващата отляво (от с. Владая) пътека и след 150 м се стига до х. „Острица”.

Изтегли GPS трак