ДПП Витоша | Туристически маршрути
м. "Златни мостове" - х. "Еделвайс"
Маркировка: лентова, жълта
Продължителност на прехода: 1 ч.
Денивелация: 285 м (изкачване)
х. „Еделвайс” - п. д. „Звездица”
Продължителност на прехода: 10 мин.
Денивелация: 40 м (изкачване)
п. д. „Звездица” - м. „Конярника”
Продължителност на прехода: 30 мин.
Денивелация: 85 м (изкачване)
Маршрутът започва от западния край на м. „Златни мостове”, където на левия бряг на каменната река и непосредствено над автомобилния път се отделят две широки пешеходни алеи. Лявата, покрай реката нагоре, води към м. „Ветровала” и х. „Кумата”. Дясната, на запад през м. „Фонфон” - към почивните домове на Радиото и на Композиторите, към „Трендафила”, „Рудничар” и хижите „Острица”, „Селимица” и „Еделвайс”. Тръгва се по нея през стара смесена гора и след 10 мин. се пресича автомобилния път „Златни мостове” - „Офелиите”. Алеята продължава направо през гората с леко изкачване. След широк завой надясно се минава по дървен мост над приток на Владайска река. Излиза се на пътя от „Златни мостове” към п. д. на Радиото, на Композиторите и п. д. „Здравец”. Продължава се по пътя вляво и след 50 м се стига до х. „Луничка” в м. „Фонфон”. Разстоянието от „Златни мостове” до х. „Луничка” се изминава за 20 мин.
Алеята се изкачва на югозапад и след около 5 мин. стига до разклон. Дясната алея води на северозапад към п. д. „Трендафила”, „Рудничар” и хижите „Острица” и „Селимица”. Тръгва се направо и на юг през най-долната част на м. „Офелиите”, пресича се автомобилния път, идващ от м. „Офелиите”. С няколко серпентини се преодолява стръмнина и се продължава нагоре през смърчова гора. За около 1 ч. от „Златни мостове” се достига ново кръстовище, където се отклоняват три пътеки. Широката наляво и на изток за 40 мин. отвежда до х. „Кумата”. Пътеката напред и на юг за 10 мин. стига до п. д. „Звездица”. Тръгва се вдясно, на запад и след около 50 м се стига до х. „Еделвайс”.
Хижа „Еделвайс” (1675 м н.в.) е разположена североизточно от вр. Острец сред стара смърчова гора. Хижата е била построена в периода 1932–1934 г., като в строителството й е участвал с лични средства цар Борис ІІІ. През 1956 г. тя била опожарена, но скоро след това - възстановена. Сега тя представлява двуетажна сграда, на първия етаж на която са столовата и кухнята, а на втория - спалните помещения. Южно от хижата на обширна поляна има много дървени шезлонги, масички и пейки. Близо до сградата има голяма каменна чешма, от която блика студена вода през цялата година.
Почивен дом „Звездица” (1715 м н. в.) е на около 10 мин. път южно от х. „Еделвайс”. Разстоянието се преодолява с леко изкачване при денивелация от 40 м, а придвижването е изцяло в гъста смърчова гора. Почивният дом представлява масивна триетажна сграда, разположена в м. „Марина поляна”. Теренът отпред е с голям наклон, което дава възможност за ползването му като ски писта през зимата като се монтира и временен ски влек. До п.д. „Звездица” може да се стигне и с автомобил.
Пряка пътека свързва п. д. „Звездица” с м. „Конярника” (местността е отправна точка за изкачване на Черни връх). От „Звездица” се тръгва на югоизток, прекосява се „Марина поляна” и се навлиза в гъста смърчова гора. Пътеката прави широк завой на изток и излиза на голо място, минава на юг покрай скалния венец и достига м. „Конярника” при каменната чешма до туристическия заслон. В м. „Конярника” има ски писта, долната част на която е с надморска височина 1800 м.
Продължителност на прехода: 1 ч. 30 мин.
Денивелация: 335 м (изкачване)
Тръгва се от м. „Златни мостове” по левия бряг на Владайска река. Първоначално пътеката се слива с тази за х. „Кумата” и Черни връх. Върви се нагоре по стръмни каменни стъпала, обезопасени откъм реката с парапет. Пет минути след напускане на автомобилния път се стига до добре оформена площадка, откъдето се открива впечатляваща гледка към най-голямата по площ каменна река на Витоша. После пътеката продължава по левия бряг на реката, която тук е открита. Преминава се последователно по две дървени мостчета и след 10 мин. от началото на маршрута се достига до разклон.
Лявата пътека води на изток към хижите „Кумата”, „Боерица”, „Планинарска песен” и „Борова гора”. Тръгва се по нея. Маршрутът продължава с лек наклон нагоре край десния бряг на потока. След още 10 мин. се стига до долната станция на ски влека в м. „Ветровала”. Тук, на обширна поляна, заобиколена от вековни иглолистни дървета има кът за отдих с огнище, шезлонги, маси и пейки. Край планинския поток има каменна чешма. Минава се покрай нея и по широка алея се излиза на автомобилния път, който води нагоре и на юг и за 10 мин. стига до най-горната част на м. „Офелиите”. Преди да се излезе на поляната, на пътя има дясно отклонение, по което за 5 мин. може да се отиде до п.д. на МО. Малко по-надолу, покрай тенис кортовете това отклонение на пътя завършва пред триетажната сграда ДДС “Витошко - Студена”.
М. „Офелиите” (1520 м н.в.) е в Селимишкия дял на Витоша. От тази куполообразна поляна на североизток се открива изглед към м. „Черната скала”, която впечатлява с отвесните си склонове. В югозападния край на поляната, ниско долу има естрада, на която се провеждат събори и концерти. В северния край на поляната, непосредствено над гората, в ствола на иглолистно дърво има малка чешма, а над нея - кът за отдих с маси, пейки и огнище.
В най-ниската западна част на поляната (наричана Яворова поляна), върху голям камък е бюстът на поета Пейо Яворов.
В най-горната част на „Офелиите”, в южна посока, е малката постройка на ПСС. На това място автомобилният път, идващ от „Златни мостове” се разклонява. Дясното отклонение води към п.д. „Трендафила”, п.д. на Юристите, п.д. „Рудничар”, х. „Острица”, п.д. „Звездица” и х. „Еделвайс”. Другото, след остър ляв завой на югоизток стига до хижите „Боерица”, „Планинарска песен”, „Борова гора” и „Кумата”.
За х. „Кумата” се продължава по шосето в южна посока. Стига се до табела отдясно на пътя и се тръгва по пътеката, която се отклонява нагоре през гората, в югозападна посока. Върви се през гъста смърчова гора, където алеята е добре оформена. Два пъти се пресича автомобилния път. След около 30 мин. от м. „Офелиите” се преминава през просеката на ски пистата, която се спуска от м. „Конярника” към „Ветровала”.
Пътеката изтънява, провира се през гористата местност и след още 10 мин. стига до разклон. Надясно и на запад широка алея отвежда към х. „Еделвайс” и п.д. „Звездица”. Тръгва се наляво към х. „Кумата” и м. „Конярника”. След 10 мин. от разклона се стига до големи морени, разположени над един от най-мощните горни потоци на Владайска река . Преминава се по тях и след още 5 мин., с леко изкачване, се стига до автомобилен път. Тръгва се по него вляво и след 100 м се стига до двуетажната сграда на х. “Кумата”.
Предимството на този маршрут, в сравнение с други до „Кумата”, е че минава през м. „Офелиите”, откъдето има впечатляващи изгледи към различни части на планината. Той е за предпочитане през горещите летни дни, поради прохладата на вековните гори, през които преминава.
Маркировка: лентова, жълта
Продължителност на прехода: 50 мин.
Денивелация: 255 м (изкачване)
От каменната река в м. „Златни мостове” се поема на север по шосето за х. „Тинтява” и п.д. „Бор”. По-нататък, от лявата страна на шосето, е ресторант „Елените”, а след него, вляво се отделя алея, която отива към х. „Белите брези” и кв. „Княжево”.
Излиза се на обширна поляна с южно изложение. Около нея има стара борова гора. В югоизточния край на поляната има масивен заслон с огнище, масички, пейки и детски кът.
На 10 мин. от каменната река има разклон. Алеята направо и на север води към х. „Момина скала”. Тръгва се на дясно, на изток. Тук стръмнината е значителна. След още 10 мин. се стига място, където вляво се отделя пътека. Тя води до отстоящия на 50 м от разклона хотел „Елица” - триетажна сграда с хотелска част, ресторант и кафе-сладкарница. Пред нея има ски писта и портативен влек. До хотел „Елица” може да се стигне и по пътя от „Златни мостове” покрай х. „Септември”.
Алеята за п.д. „Бор” продължава право нагоре, на изток. След 50 м се отминава дясно отклонение за хижите „Боерица”, „Планинарска песен” и „Кумата”, което е част от високопланинската обиколна пътека.
Оттук до крайната точка на маршрута пътеката е много наводнена, а през зимата - заледена. Мястото е силно мочурливо, поради водата от торфищата под билото Балабана. Пресича се Боянска река по дървено мостче и се стига до п.д. „Бор” (1640 м н.в.). Той е разположен на десния бряг на Боянска река и на север от вр. Черната скала.
