ДПП Витоша | Туристически маршрути

Маркировка:                                     лентова, синя

Продължителност на прехода:        50 мин.

Денивелация:                                   375 м (изкачване)

Тръгва се от м. „Златни мостове” по стръмни стъпала, оградени с метален парапет. На около стотина метра по-нагоре има площадка с пейки. Оттук се открива панорамен изглед към обширни площи от каменната река. Малко по-нагоре по дървен мост се преминава над мощен поток - ляв приток на Владайска река. Вдясно има стара иглолистна гора (предимно от смърч). След още 50 м пътеката се разклонява. Дясното отклонение отвежда до долната станция на ски влека „Ветровала”, а после нагоре по автомобилния път продължава към м. „Офелиите”. Тръгва се наляво, покрай насажденията от черен бор, засадени в местността, където през  1956 г. големи площи иглолистна гора са били повалени от смерч. Оттогава местността се нарича „Ветровала”.

След около 30 мин. от началото на маршрута се стига до отклонение. Пътеката вляво води към п.д. „Боерица”, хижите „Борова гора”, „Планинарска песен” и „Боерица”. Продължава се право нагоре и след малък десен завой на юг се прекосява автомобилния път от „Златни мостове” за п. д. „Боерица” и х. „Кумата”.

На около 100 м от автомобилния път пътеката преминава над каменната река и с лек завой наляво излиза пред х. „Кумата” (1725 м н.в.).

Хижа „Кумата” е строена на няколко етапа, за да добие сегашния си вид. Наименованието й е свързано с прякора на Крум Новаков - Кумата, дал идеята за построяването й. Строежът започнал през 1927 г., когато бил завършен първият етаж. После хижата била достроявана няколко пъти. Пострадала значително от ветровала през 1956 г., но после в кратки срокове била възстановена. Сега х. „Кумата” е една от най-посещаваните на Витоша и много често се ползва като изходен пункт за изкачването на Черни връх. Собственост е на туристическо дружество „Черни връх”.

Изтегли GPS трак

Маркировка:                                     колова, с номера

Продължителност на прехода:        2 ч.

Денивелация:                                   566 м (изкачване)

От входа на х. „Кумата” започва коловата (зимна) маркировка за Черни връх. Маркировка представлява поредица от метални колове, на чиито върхове върху триъгълни табелки на жълт фон са изписани номерата на жалоните.

Тръгва се от х. „Кумата”, на юг, по стръмна пътека. Малко по-нагоре вдясно, в гората има малък параклис с почти стогодишна история.

Между стълбове № 206 и 205 се излиза на автомобилния път, който води от х. „Кумата” към м. „Конярника” (1 км). При кол № 204 пътеката напуска пътя и, през гората, слиза надолу към Владайска река, преминава по дървено мостче над реката и след кратко изкачване при кол №195 излиза отново на автомобилния път.

При кол № 182 е малката дървена барака на ПСС, където има заслон и каменна чешма. На това място е първата заравненост на Витоша по пътя за Черни връх, известна като м. „Конярника” (1850 м н.в.) Вляво на пътеката, на югоизток, е долната станция на ски влека на пистата „Конярника - Ветровала”. Станцията представлява двуетажна постройка, долният етаж на която през зимата работи като чайна и предлага бързи закуски на скиорите. Разстоянието от х. „Кумата” до м. „Конярника” се изминава за 20 мин.

След чешмата в м. „Конярника”, вдясно е пътеката за п.д. „Звездица”. Тя минава първо през поляна, а после - през гъста иглолистна гора.

Пътеката за Черни връх се изкачва стръмно нагоре, на юг, успоредно на ски влека. Вдясно от нея има нискостъблена иглолистна гора. При кол № 140 е горната станция на ски влека (1977 м н. в.). Оттук до върха пътеката минава по границата на резерват „Торфено бранище”.

От кол № 136 при м. „Три кладенци”, наричана още „Платото”, започва втората витошка заравненост.

При кол № 100 има табела с информация за резервата. Вдясно е билото с вр. Селимица (2041 м н. в.).

При кол № 85 втората витошка заравненост свършва. Тук има насочваща табела към с. Кладница (3 ч.). Тази пътека на места е трудно забележима, тъй като рядко се използва за изкачване на върха.

При кол № 74 е каменната постройка на малкия заслон Седлото. Той носи името на едноименния връх (2108 м н. в.), който се вижда малко по-нагоре, вдясно от пътеката. Заслонът представлява сграда с две помещения. Изграждането му било наложено от факта, че в тази най-висока част на планината през всички годишни сезони времето бързо се променя и често рязко се влошава.

Разстоянието от заслон „Седлото” до Черни връх (където е кол № 1) се изминава за около 40 мин. След малка заравненост започва стръмно изкачване към върха. В тази част на маршрута през зимата се образуват големи навявания и преспи от сняг и затова маркировъчните колове са по-високи и са разположени по-близо един от друг (от 5 до 10 м).

Черни връх е най-високият витошки връх с надморска височина 2290 м.

Изтегли GPS трак

Маркировка:                                     лентова, синя

Продължителност на прехода:        1 ч. 15 мин.

Денивелация:                                   246 м (изкачване)

 От „Златни мостове” през  м. „Фонфон” до кръстовището на пътеките под Яворова поляна (25 мин.) алеята следва маршрут ХV.2. След това тя продължава вдясно, на запад и малко преди моста над един от притоците на Владайска река, стига до скалата с бюста на Г.С.Раковски. Маршрутът продължава нагоре през смърчовата гора. Алеята тук е широка и добре оформена. Следва ново разклонение. Лявото отвежда до масивната сграда на п.д. „Трендафила” (40 мин.), разположен на 1632 м н.в. в едноименната местност.

Местността „Трендафила” е обширна поляна - естествена витошка заравненост, оградена от вековни смърчови гори. Оттук се открива обширен изглед към вр. Черната скала на изток, към Черни връх - на юг и съвсем наблизо на северозапад - към Владайски Черни връх. През покрайнините на поляната от изток на северозапад се изкачва асфалтиран автомобилен път, от който има разклонения за п. д. „Звездица” и х. „Еделвайс”; за п. д. „Рудничар” и  х. „Острица”; за п. д. на „Адвокатите”, а крайната му точка е при п. д. „Трендафила”.

Продължава се по асфалтирания път на запад и след 5 - 6 мин. се стига до кръстовище, където се отклонява път за п. д. „Адвокатите” (200 м). Почивният дом е разположен в северното подножие  на Владайски Черни връх на 1620 м н.в.

Владайски Черни връх (1641 м) е разположен в Северозападния дял на Витоша. Издига се величествено на вододелното било между Владайска река и нейния ляв приток - Бистрата река, южно от Владая. Връхната му част се състои от две стъпаловидно разположени едно зад друго връхчета, като северното е по-ниско. В картните материали точно то е отбелязано като същинският Владайски Черни връх. Западните и северните гористи склонове са стръмни и осеяни с радиално спускащи се каменни реки. Южните склонове преминават в плитко понижение, отделящо Владайски Черни връх от вр. Острица. Северната кота на върха е оградена от сиенитни скали. Оттам се откриват гледки към Владайския проход и Люлин планина. На около 150 м северно от върха може да се види интересно дърво - планински явор (жешля). От общ корен са израснали 12 дървета от същия вид, като най-едрото от тях е с диаметър 20 см и височина 14 м. Южната кота на Владайски Черни връх е широка тревиста заравненост, осеяна с камъни и смрикови храсти. От нея се откриват изгледи към вр. Черната скала, телевизионната кула на Копитото, вр. Голям Резен и вр. Острица.

На разклона автомобилен път с бетоново покритие продължава на запад и стига до широка поляна (30 мин. от п. д. „Трендафила”). В северозападния край на поляната е п. д. „Рудничар”. Разстоянието от м. „Златни мостове” до п. д. „Рудничар” се изминава за 1ч. 10 мин. Почивният дом е разположен североизточно от вр. Острица на 1615 м н.в.

Връх Острица (1696 м н.в.) представлява гол скалист връх на Балканското вододелно било, източно от с. Рударци в Северозападния дял на Витоша.

От вр. Острица към с. Мърчаево Балканското вододелно било продължава като граница на водосборните басейни на реките Владайска и Мърчаевска. Северните и североизточните му склонове са заети от смърчова гора, а на северозапад и запад стръмни спускания определят началото на десния долинен склон на р. Рударщица. Непосредствено до вр. Острица, на изток, има ски влек, обслужващ пистата при едноименната хижа. От вр. Острица се откриват панорамни гледки към: върховете Черната скала, Ушите, Селимица, скалния феномен Слона, м. „Могилата”, вр. Кръста, яз. „Студена” и с. Кладница. Гледан от околните села върх Острица е внушителен, със заострени очертания, които обясняват наименованието му.

На 70 м югозападно от п. д. „Рудничар”, в подножието на вр. Острица, е хижа „Острица”. Разположена е на 1636 м н.в. и на 50 м източно от мястото на съществувалата някога х.”Брокс”. Инициатор за построяването на х. „Брокс” бил туристическият деятел от немски произход Хелмут Брокс. През 1957 г. хижа „Брокс” изгоряла, а няколко години след това била построена новата х. „Острица”.

От х. „Острица” на запад продължава пешеходна алея, която се спуска надолу и за 45 мин. стига до х. „Селимица”. Тази част от маршрута е включена във високопланинската обиколна пътека.

На стотина метра западно от х. „Острица”, по алеята към х. Селимица, вдясно и на северозапад, се спуска пешеходна пътека, която през м. „Юрушки мост” и по автомобилен път за 2ч. 30мин. отвежда до с. Владая.

Изтегли GPS трак