ДПП Витоша | Туристически маршрути
Продължителност на прехода: 2 ч. 35 мин.
Денивелация: 265 м (изкачване); 380 м (слизане)
От центъра на с. Чуйпетлово по стръмния горист склон на изток се насочват няколко пътеки. Те се събират в по-високата част при излизане от гората. За 45 мин. се стига до обширна билна заравненост в м. „Кайо”. Тя е част от Балканското вододелно било между масивите на вр. Ярловски Купен и вр. Дамян (Даута). Тук се напуска насочената на изток пътека за вр. Ярловски Купен и вр. Скопарник и се слиза по добре оформен коларски път до троен разклон. Пътеката направо и на юг води към вр. Дамян. Тръгва се наляво (азимут 164о) над гората. Друга пътека още по-наляво (азимут 128о) минава покрай характерната скална група „Полупни камик” и по Цангалов дол се спуска към големия завой на р. Палакария с продължение за с. Ярлово.
В м. „Шупли камик” се стига до интересен скален феномен, разположен високо на десния долинен склон на Подрогов дол. Тук пътят през вр. Дамян се събира с нашия. След 5 мин. при нов разклон вдясно се отделя пътят за м. „Смильо”. Върви се вляво през букова гора по широк черен коларски път, който се насочва високо по десния долинен склон на Подрогов дол. Пътят е почти успореден на р. Палакария като подсича високо северните склонове на вр. Големи рид (1459 м н.в.). Разстоянието от м. „Шупли камик” до м. „Кокалови егреци” се изминава за 25 мин. Под „Кокалови егреци” пътят се събира с идващия отдясно от м. „Смильо” и с. Чуйпетлово. След 10 мин. се напуска широкия камионен път, продължава се наляво по пряка пътека и се слиза до р. Палакария. Преминава се на левия й бряг и след 15 мин. се стига до центъра на с. Ярлово.
Продължителност на прехода: 2 ч.
Денивелация: 100 м (изкачване); 215 м (слизане)
От центъра на с. Чуйпетлово се тръгва по шосето за с. Боснек. След 100 м се свива вляво по добре оформен черен път. Това е старият път, свързващ с. Чуйпетлово със с. Ярлово (6,5 км). Той се изкачва с малък наклон нагоре през смесена гора и пресича последователно потоците Сичкова бара и Челище. След 1 ч. стига до м. „Смильо”.
М.”Смильо” представлява обширна билна поляна ниско в южните склонове на вр. Големи рид. Кръстовище на пътища. Тук се пресичат черният път от м. „Кайо”, през вр. Дамян (Даута) и вр. Големи рид за седловината Бука преслап и Верила, и пътят от с. Чуйпетлово за с. Ярлово. Мястото е удобно за почивка. В миналото тук на православния празник Свети Дух е имало големи събори.
От м. „Смильо” се тръгва на югоизток (азимут 120о) и надолу. По пътя се откриват гледки към върховете Малък Ветрен, Голям Ветрен, Войчинов рид (Чаролея), Сива грамада и Ярловски Купен. След 15 мин. под м. „Кокалови егреци” пътят се събира с идващия отляво (от с. Чуйпетлово, през м. „Кайо”, за с. Ярлово). Оттук до с. Ярлово се следва маршрут ІХ.1.
Продължителност на прехода: 2 ч. 15 мин.
Денивелация: 630 м (изкачване)
Чупетловско (Планско) вървище е пътека, свързваща с. Чуйпетлово с м. „Ярема” и със с. Плана. В миналото след разселването на с. Чуйпетлово към с. Плана по тази пътека се осъществявала връзката между двете селища. Нуждата от контакти между жителите наложила намиране на най-прекия път между двете села. Планско вървище започва от с. Чуйпетлово и, през м. „Кайо” и южните склонове на вр. Ярловски Купен, достига превала между върховете Сива грамада и Войчинов рид (оттук виж маршрут VІІ.1.). От м. „Ярема” по стари коларски пътища се стига до с. Плана.
От с. Чуйпетлово до м. „Кайо” се следва пътя, описан в маршрут ІХ.1. Минава се покрай малки скални грамади и отделни големи камъни. Общата посока е североизточна на азимут 40о като, за да се набере бързо височина, се следи заобленото било към върховете Ярловски Купен и Купена. След около 20 мин. билото се напуска и по сравнително добре очертана пътека вдясно (азимут 70о) се продължава високо по десния долинен склон на изворния район на р. Палакария. Стига се до сравнително пълноводен извор. Мястото е удобно за почивка, тъй като е преодоляна по-голямата част от денивелацията. Посоката постепенно се ориентира на изток. Пресичат се многобройни малки водни потоци, захранващи горното течение на р. Палакария. Тази местност носи името „Водите”. На север хоризонтът се закрива от Балканското вододелно било с върховете Ярловски Купен и Купена, а на изток е най-южният двухилядник на Витоша вр. Сива грамада (2003 м н.в.). При подсичане на неговите склонове се достига пълноводен извор, а посоката се променя в югоизточна. По добре оформената вече пътека след 15 мин. се достига превала между върховете Сива грамада и Войчинов рид (Чаролея). Оттук до м. „Ярема” виж маршрут VІІ.1.
Палакария е река в Южна Витоша. Тя е ляв приток на р. Искър с дължина 39 км и водосборна площ 402 км2. Водите й се използват за напояване. Част от тях (в горното течение на реката) се прехвърлят изкуствено през Балканското вододелно било към поречието на р. Струма и яз. „Студена”. Водосборният басейн на р. Палакария се определя от върховете Сива грамада, Ярловски Купен и Дамян (Даута), продължението на Балканското вододелно било към седловината Бука преслап и Верила, вододела през Плана планина, м. „Ярема”, вододела между Ярловска и Гръчка реки и вр. Сива грамада. Десни притоци на реката са: Борска падина, Цангалов дол, Подрогов дол, Докьов дол, Любов дол, Дълбоки дол и притоците от Верила: Кумански дол, Станин дол, Божин дол, Сливов дол, Тодоров дол, р. Клисурата, Коритника, Копривщица, Турски дол, Еньов дол, Братолов дол, Широки дол, Стара река и р. Клисурица. Леви притоци: р. Езедина, р. Старата кория, р. Киселица, Ковачев дол, дол Ракьовец, р. Чегарица, р. Лустра и притоците от Плана - Просени дол, Селска река, Ковачки дол и Проданов дол. Поречието на реката се е обособило като историко-географска област “Палакарията”, а живеещите в нея се наричат палакарци. Константин Иречек смята, че наименованието е от гръцки произход и означава “стар орех”. Според същия автор е възможно и испанското “палакурна” (кюлче злато) по някакъв начин да е дало името на реката. Добивът на злато от наносите на р. Палакария се извършвал от незапомнени времена. Има данни, че през 1842 г. около 80 семейства от с. Ярлово изкарвали прехраната си от златодобив. Река Палакария се посещава рядко.
