ДПП Витоша | Туристически маршрути
М. „Златни мостове” - х. „Момина скала” (40мин.) - м. „Бай Кръстьо” (2ч.25мин.) - м. „Долен Каркъм” (4ч.20мин.)
Продължителност на прехода: 4 ч. 20 мин.
Денивелация: 385 м (изкачване); 135 м (слизане)
Тръгва се от м. „Златни мостове” на север по асфалтирания път за п.д. “Бор”. От ляво на шосето е ресторант “Елените”, а зад него се отделя алея за х. „Белите брези”. Тук пътеката се отклонява вдясно от големия завой и пресича обширна поляна - любимо място за почивка. В югоизточния й край има масивен заслон с огнище, а наоколо - пейки и маси. Пътеката продължава вдясно от шосето и го следи почти до х. „Момина скала”. Тук, ляво късо отклонение води към природонаучната станция на БАН. Веднага след него е м. „Бели бряг”, откъдето надясно се отклонява пътека за хотел ”Елица” и х. „Септември”. След около 180 м наляво се отделя пътека за Копитото. След 10 мин. се пресича късото шосейно отклонение вдясно, което извежда до х.”Септември” и хотел ”Елица”. След нови 10 мин. се пресича асфалтирания път и се стига до м. „Стамболовата ливада”.
Местност „Стамболовата ливада” е обширна поляна на запад от х. „Момина скала”. В източния й край има чешма, а многото маси и пейки създават отлични условия за отдих. В северозападния й край е ресторант “Момина скала”. Наименованието на местността е свързано с името на следосвобожденския политически деец Стефан Стамболов, чиято собственост е била.
Оттук се продължава по пътеката, идваща от кв. Княжево. За 40 мин. се стига до х. „Момина скала”. На север от хижата се отделя пътека за х. „Есперанто” и кв. Бояна. Пътят за п.д. „Средец” е на изток през Боянска река и се изминава за 10 мин. От почивния дом се продължава на изток. Малко след това има ляво отклонение за х. „Камен дел”, а след 10 мин. - още едно ляво за същата хижа. Продължава се направо към з. „Кикиш” (1ч.10мин.), където е добре да се направи почивка. За 5 мин. се стига до обгледната м. „Кикиш” (на 300 м от заслона). На изток и югоизток погледът обхваща вр. Камен дел, м. „Брезовица”, м. „Бай Кръстьо”, вр. Църква (северно от с. Бистрица), кв. Симеоново, вр. Градище и Софийското поле.
От м. „Кикиш”, на югозапад се отделя пътека за м. „Платото” (маршрут ІІІ.1.). След малко се преминава покрай чешма вдясно и на 10 мин. от м. „Кикиш” се забелязва отклонение на пътека вляво и надолу за Драгалевския манастир и кв. Драгалевци (маршрут ІІІ.1.). Продължава се през смесена букова гора и голяма грамада. Откриват се гледки към долината на Драгалевска река и Комините. Върви се по камениста пътека по левия долинен склон на Драгалевска река, пресича се неин ляв приток и след 10 мин. се преминава по мост на десния долинен склон на реката. Стига се до м. „Бай Кръстьо” (2ч.25мин.), където късо отклонение вляво води надолу до станцията на п.в.л. Продължението на СОП е вдясно.
М. „Бай Кръстьо” се намира в средната част на Головръшки рид, южно от кв. Драгалевци и западно от р. Скакавица. Носи името на известния в миналото планинар Кръстьо Димов. През зимата на 1924 г. под х. „Алеко” той попаднал в лавина и само късметът го спасил от неизбежна смърт. Затова през 1936 г. със собствени средства и с помощта на приятели изградил малък спасителен заслон в местността, носеща сега неговото име. Заслонът вече не съществува, но дълги години бил спасително убежище за изпаднали в беда планинари. Тук са междинните станции на двуотсечковата п.в.л. “Кв. Драгалевци - Голи връх”. Районът е добре устроен с необходимите за почивка паркови елементи и заведения за хранене. Кръстовище е на туристически пътеки в много посоки: за х. „Алеко”, м. „Комините”, м. „Платото”, з. „Кикиш”, х. „Средец”, кв. Симеоново и др. Източно от м. „Бай Кръстьо” е шосето от кв. Драгалевци за х. „Алеко”.
От м. „Бай Кръстьо” се продължава вдясно, на изток и се търси продължението на пътеката под големия завой на шосето за х. „Алеко”. След пресичане на шосето, се стига до обширна поляна под комплекса “Елпромтрафо - Хюндай” и се продължава на югоизток. В м. „Железни врата” се излиза североизточно от п.д. “Полиграфически комбинат” (маршрут ІV.2.). Продължението за горски дом “Брезовица” е в същата посока. Върви се по камениста пътека, която пресича два пъти пистата за ски бягане “Универсиада 83”, минава през м. „Лехите” и при шосето за х. „Алеко” (маршрут ІV.2.) достига горски дом “Брезовица” (3ч.05мин.).
Оттук се продължава по шосето. След малко вляво се отделя асфалтиран път, който е продължение на СОП. Следва нов разклон. Наляво е пътят за п.д. „Водно стопанство”. Тръгва се надясно по асфалтираното шосе, което слиза по левия долинен склон на Янчовска река, минава в долния югоизточен край на м. „Цветна поляна” и при финала на пистата “Витошко лале” достига поречието на Янчовска река (3ч.25мин.).
М.”Цветна поляна” е с наклон на юг и е разположена между шосето за х. „Алеко” и отклонението от него за п.д.”Ведра”. Неизвестно по какви причини тя не е била залесена при създаването на изкуствената иглолистна гора в района през 20-те години на миналия век. През нея е минавала известната в миналото Ашикова вада, по която са се прехвърляли част от водите на Янчовска към Симеоновска река. От „Цветна поляна” се откриват омайващи гледки към резерват “Бистришко бранище”, долините на Янчовска река и нейния десен приток - р. Станциите, билото Катунище, м. „Стената” при х. „Алеко” и билото на Резньовете. Наименованието е свързано с богатото разнообразие на цветя през лятото. Поради това, че в миналото тя е била част от държавния горски фонд, бистричани я наричат Държавната ливада.
От Янчовска река шосето продължава на югоизток и с леко изкачване през смесена гора стига до п.д.”Ведра” (3ч.50мин.). Продължението на маршрута е на юг по широк коларски път, който следва левия долинен склон на р. Станциите. След като пресече реката, пътеката се отклонява вдясно и нагоре (наляво е т.н. Стефанов път - широк коларски път, който извежда до билото Катунище) и за десет минути стига до разклона при м. „Погледец”. На североизток късо отклонение води до х. „Погледец”. Продължава се на юг и след 10 мин. изкачване се стига до м. „Долен Каркъм”. Тук пътеката се съединява с идващата от с. Бистрица за х. „Алеко” (маршрут V.1.).
Х. „Острица” - х. „Еделвайс” (30мин.) - х. „Кумата” (1ч.10мин.) - х. „Боерица” (1ч.20мин.) - п.д.”Бор” (1ч.55мин.) - х. „Алеко” (3ч.35мин.) - х. „Физкултурник” (5ч.15мин.).
Продължителност на прехода: 5 ч. 15 мин.
Денивелация: 430 м (изкачване); 270 м (слизане)
Високопланинската обиколна пътека (ВОП) свързва радиалните витошки пътеки в най-високата им част (от 1700 до 2000 м н.в.) и е на границата между платовидните заравнености на главния витошки купол и спускащите се оттам стръмни ридове и речни долини към витошкото подножие. Тя е една от най-панорамните и е сред най-предпочитаните от планинарите. От нея започват почти всички пътища към Черни връх.
Маршрутът започва от х. „Острица” на изток. Минава почти по хоризонтала през стара смърчова гора. Върви се леко и приятно. Стига се пътя, свързващ п.д. „Трендафила” с п.д. „Звездица”. Продължава се около 100 м вдясно по него, после се свива по ляво отклонение и се стига до х. „Еделвайс” (30 мин.).
Оттук, след 100 м на изток има разклон: вляво и надолу е пътеката към м. „Златни мостове”, вдясно - за п.д.”Звездица”, а направо - към х. „Кумата”. Тръгва се направо. Трасето прави голяма дъга през хубава смърчова гора, почти по хоризонтала пресича няколко леви притоци на Владайска река и излиза на ниско било при ново ляво отклонение за м. „Златни мостове”. Продължава се вдясно и за 10 мин. след пресичането на Владайска река се стига до х. „Кумата” (1ч.10мин.), където минава радиалната пътека от м. „Златни мостове” за Черни връх.
Продължава се по асфалтираното шосе високо по десния долинен склон на Владайска река. По-надолу, вляво е обширният горист район в поречието на реката. След 10 мин. шосето се съединява с идващия отляво (от м. „Златни мостове”) павиран път и стига до комплекса “Боерица” при едноименната местност (1ч.20мин.).
Комплекс “Боерица” се състои от няколко сгради. Тук са хижите „Боерица”, „Планинарска песен”, „Борова гора” и п.д. на Столична община. Целият район е благоустроен. Пред х. „Планинарска песен” има малък амфитеатър, където едноименният хор изнася концертите си.
Като стигне до комплекса пътеката завива наляво, спуска през смърчова гора, пресича каменна река, минава покрай чешма и стига до разклон. Вляво е пътеката за х. „Септември”, а вдясно - за п.д. “Бор”. Продължава се вдясно през гората. Пресича се наклонена на запад поляна, прекосява се билото Балабана, пресича се Боянска река и се стига до п.д.”Бор” (1ч.55мин.).
След почивния дом ВОП продължава на югоизток. След 250 м пътеката се съединява с идващата отляво (от х. „Тинтява”) и достига Гьорева чешма, край която има каменен заслон. Продължава се през гората и за 20 мин. се излиза на откритата част при стълб № 139 (първият от стълбовата маркировка до х. „Алеко”). Преодолява се височината, и при стълб № 120 се стига до превала между вр. Камен дел (вляво) и вр. Ушите (вдясно).
Връх Ушите (1906 м н.в.) е на югозапад от вр. Камен дел. Представлява къс рид с направление изток - запад с четири, разположени последователно каменни връхчета. Северозападните му склонове продължават с каменисто било, определящо десния долинен склон на Боянска река. Въпреки незначителното издигане над околния терен, от Ушите могат да се наблюдават големи части от планината в посока към Черни връх и резерват “Торфено бранище”.
Тук може да се направи почивка и да се отиде за няколко минути до вр. Камен дел.
Камен дел (1862 м н.в.) е на юг от кв. Бояна и на югозапад от кв. Драгалевци. Представлява каменен купол, чиято връхна част е съвкупност от няколко каменни групи като най-висока е североизточната. На нея има бетонов триангулачен знак и каменна пирамида. Каменното натрупване в северните и североизточните склонове е с площ от около 600 дка и достига почти до подножието на върха. Това го прави особено величествен и суров. На североизточния му склон се забелязва гористо предвършие с каменна група на най-високата му точка, която наричат Малък Камен дел. На юг върхът преминава в едва забележима седловина, която го отделя от вр. Ушите. На връх Камен дел е наречен Северния (Каменделски) дял на Витоша. Оттук се откриват гледки във всички посоки: азимут 40о - м. „Кикиш”, азимут 72о - Драгалевски манастир; азимут 130о - Голи връх; азимут 158о – върховете Голям и Малък Резен; азимут 172о - Черни връх; азимут 203о - вр. Ушите; азимут 243о - вр. Черната скала; азимут 303о - вр. Копитото.
От превала започва денудационната заравненост между м. „Капакливец” и андезитния витошки пояс от Голите върхове до вр. Камен дел, наречена Платото. На запад от него е резерват “Торфено бранище”. ВОП пресича платото в направление северозапад - югоизток.
За 5 мин. се стига до най-високата точка при стълб № 112, а вдясно от пътя, при стълб № 108 е з. „Ушите”.
Продължава се по хоризонталната, ясно очертана пътека на югоизток. Между стълбове № 89 и № 90 вляво е отклонението за местностите „Комините” и „Кикиш” (пътеката е силно лавиноопасна и забранена за преминаване през зимата). При стълб № 60 вляво се отделя пътека за х. „Преспа” и м. „Комините”, която също е забранена за преминаване през зимата. С леко изкачване се пресича начален поток на Драгалевска река и се стига до камионния път за Черни връх. При стълб № 21 е кръстовището с маркирания със стълбове маршрут за Черни връх (вляво по него на 460 м е горната станция на п.в.л. “Бай Кръстьо - Голи връх”). След кръстовището, с леко слизане, първо се пресича каменна река, после - долната част на трасето на ски влек, а след това се стига до х. „Алеко” (3ч.35мин.).
“Алеко” е туристически и ски център. Обхваща голям дял от високите части на Природен парк Витоша между вр. Скопарник и Голите върхове. На територията му попада част от резервата “Бистришко бранище” и мощният масив на Резньовете. Дебелата снежна покривка през зимата, североизточното и северното изложение благоприятстват развитието му като ски център.
Център “Алеко” е най-добре устроеният и най-посещаваният в парка. Всички работещи в момента п.в.л. стигат до него, а автобус № 66 от кв. Хладилника го свързва със столицата.
В център “Алеко” са хижите „Алеко” и ”Сълзица”, п.д. “Ведра” и хотел-ресторантите “Простор” и “Морени”. В района има няколко пункта за хранене и база на ПСС.
След х. „Алеко” ВОП продължава на изток по широка асфалтирана алея като пресича трасето на п.в.л. “Романски - Малък Резен”, учебната ски писта и ски влек и за 10 мин. стига до м. „Меча поляна”. Оттук до х. „Физкултурник” пътеката преминава през резерват “Бистришко бранище”. След „Меча поляна” наляво се отделя пътеката за с. Бистрица (маршрут V.1.). От този разклон до х. „Физкултурник” ВОП е лавиноопасна през зимата и е абсолютно забранена за преминаване. Тя продължава с леко изкачване, пресича цветни полянки и малки каменни реки. Не след дълго, вляво от нея, се отделя друга пътека, която минава покрай малкото връхче Пиперката и за около 15 - 20 мин. слиза до м. „Горен Каркъм”, където се съединява с маршрут V.1.
Продължава се покрай чешма и кът за отдих и се навлиза в горния край на Голямата грамада - голяма каменна река, в чийто долен край е радиалната пътека за с. Бистрица. От Голямата грамада започва левият начален поток на Бистришка река. На запад се извисяват настръхналите скални улеи на вр. Голям Резен, носещи общото име “Бистришката стена”.
“Бистришката стена” заема източния склон на вр. Голям Резен. Състои се от три ясно очертани скални зъба, разположени един над друг и прекъснати с тревни площи. Долният е най-широк, а горният - най-малък. Посредством два лавиноопасни кулоара, стената се разделя на три части - северна, средна и югоизточна. Общата височина на Бистришката стена е около 250 м. Тя е изцяло на територията на резерват „Бистришко бранище” и използването й като катерачески обект е АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО (съгл. Плана за управление на ПП Витоша).
Пътеката лъкатуши през скалисти и тревисти места и пресича средния начален поток на Бистришка река, който отводнява източните склонове на понижението на върховете Скопарник и Голям Резен. След 5 мин. се стига до отклонение вдясно (на юг), което води към понижението между върховете Скопарник и Голям Резен и към Черни връх. Почти по хоризонтала се пресичат множество малки поточета, събиращи се по-надолу в м. „Падналата маса” и оформят десния начален поток на Бистришка река. Стига се до стълбовата маркировка от х. „Физкултурник” за Черни връх. Оттук може да се продължи по пътеката (като се пресече стълбовата маркировка) на юг и после на изток, или да се тръгне покрай стълбовете направо към хижата (по-надолу двете пътеки се събират). Достига се билна заравненост между вр. Скопарник и вр. Голям Купен. Тук спирането е задължително, защото гледките наоколо са омайващи. За няколко минути се слиза до х. „Физкултурник”, където е и краят на ВОП.
Маркировка: стълбова (176 бр.)
Продължителност на прехода: 1 ч. 30 мин.
Денивелация: 450 м (изкачване)
С автобус № 93 от кв. Хладилника в столицата се отива до долната станция на двуотсечковата п.в.л. в кв. Драгалевци. С лифта се стига до Голи връх.
От Голи връх се следва стълбовата маркировка в западна посока. При стълб № 162 се пресича ВОП. При стълб № 154 се излиза отново на автомобилния път за Черни връх. Общата посока е южна. Преодолява се северното продължение на Стената, следи се отново пътя и при стълбове № 39 и № 38 той се напуска окончателно. Продължава се по пътеката в южна посока. Пресича се изворния район на Боянска река и се стига до стълб № 4, където е горната станция на ски влека “Черни връх”.