ДПП Витоша | Туристически маршрути

Маркировка:                                     лентова, жълта

Продължителност на прехода:        4 ч.

Денивелация:                                    175 м (изкачване); 300 м (слизане)           

Маршрутът е част от нископланинската обиколна пътека на Витоша. Преди да се тръгне по трасето на канала, отвеждащ водите на Владайска в Кладнишка река и чрез нея - в яз. „Студена”, е добре да се отбележат няколко подробности. Каналът минава под автомобилния път и под селскостопански обработваеми земи и частни имоти. В м. „Тинята” (935 м н.в.) той се влива в Кладнишка река. На това място е изградено бетоново съоръжение - преливник с утаител. Предназначението му е да задържа влачените от водата инертни материали.

Маршрутът започва в най-долната част на с. Кладница, където трасето на канала от дясно плътно се доближава до автомобилния път. Върви се на изток през иглолистна гора. Тя се състои от борови култури, залесявани при строителството на язовира и има противоерозионни функции. По-нататък всички потоци, спускащи се от дясно на планината, както и двете по-големи реки, се вливат в канала и водите им се отвеждат към язовира по големи бетонни тръби. За 30 мин. се достига характерна местност, където Рударска река също се влива в канала. Мястото тук е удобно за почивка - има маси и пейки. Пречиствателната станция е разположена на стотина метра по трасето на канала, на десния бряг на Рударска река. Малко по-надолу преминава шосето от с. Рударци за с. Кладница. Ако се тръгне по него надолу се стига до първите къщи на с. Рударци.

Върви се нагоре по тясна пътечка, която се отделя вдясно от канала. След 50 м се преминава по дървено мостче над Рударска река. С леко изкачване се стига до м. „Самара”, където има заслон с маси, пейки и огнище. Оттук се открива изглед към част от Пернишкото поле, а долу, в ниското е с. Рударци. Възможно е преди преминаването по мостчето над реката да се продължи нагоре по десния й бряг и за около 20 мин. да се стигне до м. „Змиярника”, където също има кът за отдих. Пътеката надолу към селото е била ползвана в миналото като коларски път за превоз на каменните блокчета от кариерите.

Маршрутът към Владайската река продължава по трасето на канала и на 15 мин. от пречиствателната станция в м. „Ясена” се пресича от добре маркираната пътека (обозначена с табела) от с. Рударци за х. „Острица” - виж ХІІ.1. За 50 мин. от пречиствателната станция (1ч. 20 мин. от началото на маршрута) се стига до автомобилен път, който се спуска източно от някогашните кариери и слиза на запад към центъра на с. Мърчаево. По този път за 20 мин. може да се слезе до автобусната спирка.

За 1 ч. 30 мин. от пречиствателната станция (2 ч. от началото) се стига до широка поляна, оградена от няколко вековни дървета. В средата на поляната има голямо водохващане, чрез което водите на Бистра река се включват в канала. В края на поляната стар автомобилен път отвежда до горните махали на с. Мърчаево и спирката на автобус №  59.

Трасето на канала пресича автомобилен път, който върви нагоре и на юг, минава през гората и отвежда към каменните кариери, а надолу и на север - към най-ниските покрайнини на с. Мърчаево. След това трасето на канала преминава в автомобилен път, който минава покрай дървена беседка с маса и пейки, пресича буен планински поток и стига до триетажната сграда на хотел „Водпроект”.

По-нататък трасето на канала е с асфалтово покритие и достъпът на автомобили до хотела е възможен през всички сезони. Излиза се на автомобилния път Владая - каменните кариери. За слизане до с. Владая има две възможности. Едната, по-пряката, отвежда направо на площада, където е и автобусната спирка в селото. За да се използва този вариант трябва да се тръгне по павираното шосе по описанието в маршрут ХІV.2.

Другата възможност е да се продължи по трасето на канала. Достига се до голямото водно съоръжение, чрез което водите на Владайска река се отвеждат към яз. „Студена”. Оттук, право надолу покрай Владайска река, се слиза до центъра на с. Владая – маршрут ХІV.1. По пътя към Владая, в м. „Кариера Липа”, вдясно се отделя изоставен автомобилен път. Той минава покрай каменна сграда, обслужвала в миналото работниците от кариерата. Ако се тръгне по този път, който е почти хоризонтален, се стига в м. „Рудището”, където е кръстовището на няколко пътеки. Пътеката напред и надолу отвежда към центъра на Владая. Дясната, по-широката, е нископланинската обиколна пътека, която стига до м. „Бялата вода” през туристическия комплекс „Тихия кът” и по-нататък продължава към Княжево и Бояна.

Описаният маршрут е продължителен, но без преодоляване на големи денивелации. От София до Кладница може да се ползва маршрутно такси №  22, а от Перник до селото се стига с градски автобуси. От крайната точка на маршрута в с. Владая има удобен начин за връщане в столицата с автобусите на градския транспорт.

Изтегли GPS трак

Маркировка:                                     лентова, синя

Продължителност на прехода:        1 ч. 30 мин.

Денивелация:                                   560 м (изкачване)

Маршрутът започва от площада на Владая при р-т “Царевец”, където е и спирката на автобуси № 58 и № 59 за кв. Княжево. Тръгва се нагоре, на изток, по улица “Офелиите” край ресторанта. При изкачване на каменните стъпала, пътеката преминава покрай гробищата и за 10 мин. достига м. „Терезиното”. Тук, вляво от пътеката, е двуетажната сграда на бивша детска градина. Вдясно, при информационните табели, друга пътека отвежда към хижите „Селимица”, „Острица”, „Еделвайс”, п.д. „Рудничар”, п.д. на Радиото, м. „Фонфон” и др.

Маршрутът продължава нагоре, по добре оформена алея, успоредна на левия бряг на Владайска река. След 5 мин. се достига ляво отклонение (част от НОП) към Тихия кът и Бялата вода. Продължава се нагоре. След още 5 мин. през дървен мост се минава на десния бряг на реката. Стига се до изоставена каменна кариера. След две серпентини се стига до място с водохващане (45 мин. от площада). Тук мощно хидротехническо съоръжение прегражда реката и чрез  подземен канал отвежда водите на Владайска река в яз. „Студена”. През по-голямата част от годината (от началото на лятото до пролетното топене на снеговете) цялата река се отвежда по канала. Над водохващането, вляво от пътеката, има малък кантон, ползван от служители, охраняващи хидротехническото съоръжение.

Алеята продължава нагоре по десния бряг на реката, която в тази си част е изключително красива с буйноспускащите се пенливи води. Тук природата е впечатляваща: естествена горска растителност от различни по възраст дървесни видове. На десетина минути от водохващането алеята преминава покрай кът за отдих - масивен заслон с огнище, пейки и маси.

Малко по-нагоре се стига до местност, известна преди години като Профсъюзите, а още по-отдавна като Самоковището. Вдясно, по дървен мост над Владайската река и после по автомобилен път на югозапад, може да се тръгне към Владая. Над алеята, вляво, на тераски е обособена цветна градина, в горната част на която има сграда със заведение за хранене. Продължава се направо.

За около час от началото на маршрута се стига до м. „Корубите”, където има заслон с огнище, масички, пейки и каменна чешма. На обширната поляна, вдясно на алеята, преди години е имало люлки, въртележки и дървени пързалки. Мястото е приятно за почивка след продължителното изкачване от Владая.

Вляво на пътеката, непосредствено над чешмата, има насочваща табела, сочеща пътя към п. д. „Металург”.

На около 5 мин. след м. „Корубите” буйният воден отток на Владайска река, под формата на невисок, но широк колкото реката водопад, стремглаво се спуска надолу. Пътеката минава непосредствено над огромния воден стълб. Тук преминаващите спират да починат и да послушат шума на водата. Мястото е известно като „Хайдушкото витло”. Вляво на пътеката, на брега, има малка чешмичка, която пресъхва през горещите летни дни. Вдясно, по дървено мостче над реката, може да се стигне до полянка, по която има разпръснати различни по големина каменни отломки. Следва малко по-стръмен участък. Пресича се Изспирска поляна и се стига до м. „Пазарището”. До алеята вляво има чешма и няколко пейки. Вдясно, по дървен мост и след това по речните камъни може да се отиде до дървена беседка, а после - до м. „Фонфон”. Това отклонение от алеята за „Златни мостове” води напряко по т. нар. Кукузелска пътека към п.д. на Радиото и на Артистите. През последните години преминаването над реката, особено при буйни обилни води, е силно затруднено и рядко се практикува.

Алеята преминава през смесена широколистна и иглолистна гора с преобладаващи видове бук и ела, след което за десетина минути извежда на автомобилния път от кв. Бояна. Тук, в м. „Златни мостове”, е спирката на автобуси № 61 и № 261, където има пейки и чешма.

Маршрутът Владая - м.„Златни мостове” е един от най-предпочитаните за навлизането пеша в най-урбанизираната част на Витоша. Въпреки 500-метровата денивелация, разстоянието между двата пункта не е голямо и се изминава сравнително бързо. Друга важна причина, която привлича туристите да минат оттук е обстоятелството, че речната долина на Владайска река в този участък е добре защитена от силни ветрове от двата високи рида, които я ограждат. Красотата на природата е основната причина, която привлича туристите към този маршрут.

Изтегли GPS трак

Продължителност на прехода:        3 ч. 15 мин.

Денивелация:                                   400 м (изкачване); 90 м (слизане)

От площада на Владая до м. „Терезиното” за 10 мин. маршрутът следва описанието в ХІV.1.

От м. „Терезиното” вдясно се отклонява пешеходна пътека. Указателни табели сочат посоките към хижите „Селимица”, „Острица” и почивните домове „Рудничар”, „Здравец”, на Радиото и на Композиторите. Пътеката се изкачва през смесена гора и за 10 мин. достига ново разклонение, където също има указателна табела. Посоката нагоре и на изток води към х. „Острица”, а лявата - към п.д. на Композиторите.

Тръгва се нагоре, на юг, през смесена гора, през м. „Бачища”. За 15 мин. от последното разклонение (или 35 мин. от началото) се излиза на павираното шосе, което свързва Владая с кариерите. Пресича се трасето на канала, отвеждащ водите на Владайска река към яз. „Студена” и се продължава нагоре. Върви се по шосето 15 мин. и се стига до изоставената каменна кариера. Тук, вляво край пътя, има едноетажна постройка, където е било моторното помещение. До нея има висок трафопост, захранващ околните сгради с ел.ток.

Автомобилният път, с няколко остри завоя, набира височина и минава покрай стара овощна градина. Мястото е известно като Стевовото. В недалечното минало емигрантът от Македония Стево построил тук жилищни и работни помещения и разработил каменните кариери. Вдясно на пътя се вижда красивата, но изоставена сега сграда на пионерски лагер. Минава се покрай разклонение вдясно, което отвежда до бившия профилакториум на Кремиковци, вече частен хотел - ресторант. След 10 мин. шосето пресича Бистрата река - ляв приток на Владайска. На левия бряг на реката, до моста, има триетажна сграда и чешма.

Разстоянието от Владая до тук се изминава за около 1 ч. Продължава се нагоре по автомобилния път и след остър завой се стига до разклон, където вляво се отделя пътеката (допреди няколко години добре поддържана алея) за х. „Острица”.

След 45 мин. от Бистрата река се достига отклонение на автомобилен път вдясно към горните махали на с. Мърчаево. Маршрутът за х. „Селимица” продължава по шосето. Вляво минава покрай изоставена каменна кариера, а вдясно - покрай сградата за работниците.

На 1 ч. от Бистрата река (2 ч. от началото на маршрута) вляво на пътя върху голям камък е маркировката, указваща посоката към х. „Острица” и към с. Рударци. След 10 мин. шосето отново минава покрай изоставена сграда, пред която има ляво отклонение за кариерите. Върви се направо и се стига до крайните кариери, където отново има няколко изоставени постройки. Вдясно се открива широка панорама с изглед към цялата Люлин планина, а малко по-наляво - към пернишкото поле и яз. „Студена”.

На 1ч.30мин. от Бистрата река автомобилният път минава над каменната река, която се спуска от подножието на вр. Селимица. Малко след това се достига краят на пътя.

Местността се нарича „Крив камък”. По-нататък маршрутът продължава по тясна пътека, за намирането на която помагат указателни табели. Тя навлиза първоначално в ниска широколистна гора, след това прекосява три ръкава на каменната река Рударщица и отново навлиза в гъста вековна гора. За кратко пътеката преминава през м. „Врелото”. После продължава през няколко обширни поляни, известни като м. „Борачовица”, след това се спуска към вилната зона над х. „Селимица”. Стига се до туристическата алея, свързваща хижите „Селимица” и „Острица”, завива се вдясно и след стотина метра се излиза пред х. „Селимица”.

Този маршрут е характерен със своята продължителност при сравнително малко изкачване по автомобилния път. Той преминава през все още малко посещаваната югозападна част на планината, през каменни реки и буйна растителност.

Изтегли GPS трак