ДПП Витоша | Туристически маршрути
Маркировка: стълбова (46 бр.)
Продължителност на прехода: 30 мин.
Денивелация: 120 м (изкачване)
До вр. Малък Резен се достига първо с кабинковата п.в.л. “Симеоново - х. “Алеко”, а после - със седалковата п.в.л. “Романски - Малък Резен” (от междинната станция при х. „Алеко” до горната станция на вр. Малък Резен ). Тръгва се по пътеката, маркирана с метални стълбове (неномерирани), излиза се на заравнеността между вр. Голям Резен и Черни връх и с леко изкачване се достига върха.
Маркировка: лентова, червена
Продължителност на прехода: 40 мин.
Денивелация: 305 м (изкачване)
От автобусната спирка в центъра на селото се излиза на шосето за х. „Селимица”. Върви се по него нагоре 15 минути. Пътят прави няколко остри завоя, пресича два от притоците на Кладнишка река и достига до м. „Плачи камък”. Тук, на юг от шосето, по десния бряг на реката, се отделя алея. Изкачването продължава по нея през вековна букова гора. В най-горната си част маршрутът преминава по дървени мостчета над реката и отвежда до паркинга пред хижата.
Хижа „Селимица” (1305 м н.в.) е разположена в м. „Ленище” в западното подножие на вр. Селимица. Построена през 1934 г., тя е една от най-старите хижи на Витоша. Сградата е двуетажна. На първия етаж има ресторант, а на втория са спалните помещения.
От х. „Селимица” могат да се предприемат излети до Черни връх (4 ч.), до х. „Острица” и до кв. Владая през м. „Кариерите”.
Маркировка: лентова, червена
Продължителност на прехода: 4 ч.
Денивелация: 1290 м (изкачване)
Разстоянието от автобусната спирка в центъра на с. Кладница до м. „Плачи камък” се изминава за 15 минути по шосето (виж маршрут ХІ.1.).
От „Плачи камък” се тръгва се на юг, по алеята нагоре и се върви все по десния бряг на Кладнишка река. Стига се до място с побит насред реката християнски кръст. Местните хора го наричат “Св. Йордан”, тъй като тук всяка година на Богоявление, се извършва богослужение с хвърляне на кръст в реката за здравето на онзи, които пръв успее да го извади оттам.
Малко по-нагоре е отклонението за х. „Селимица” и манастира “Св. Никола”. Маршрутът за Черни връх продължава право нагоре по десния бряг на Кладнишка река. Нататък речната долина на широк фронт е запълнена от големи морени. Само по бученето на водата се разбира, че отдолу тече река. Широка каменна алея прекосява морените и продължава през оредяла гора и поляни. След стръмно изкачване добре маркираната пътека излиза на автомобилния път, свързващ х. „Селимица” с някогашния пионерски лагер „Танчовица”. Реката, която преминава край лагера носи същото име. Непосредствено над лагера има водохващане - голям каптаж, изграден в началото на ХХ век. Дотук може да се стигне за час и по автомобилния път от х. „Селимица”. Веднага след каптажа вляво и на изток се отделя пътеката за Черни връх. Продължава се по нея през смесена широколистна гора. Пътеката е стръмна и преодолява значителна височина. На места се минава през малки полянки, където може да се отдъхне. На 15 мин. път от пионерския лагер „Танчовица” има 25 вековни, около 300-годишни букови дървета, които впечатляват с големината си. В добро състояние са и дават представа за величествените гори, съществували в по-далечното минало в тази част на планината. След още 30 минути се излиза над горната граница на гората и пътеката продължава през поляни, обсипани с планински цветя. Има и безброй храсти на малини и червени боровинки.
С изкачването панорамата става все по-впечатляваща. Тя кара туриста да спре и да се възхити на пейзажа наоколо. На юг белеят върховете на Рила, малко по-вдясно са далечните очертания на Осогово, а напред е Коневската планина, на билото на която се виждат очертанията на телевизионната кула. Още по-надясно, на северозапад, при ясно време се виждат Руй планина и целият район на Краището. Долу, в подножието на Витоша, на запад, блести огледалната повърхност на яз. „Студена”, а малко по-нататък са очертанията на ниското Голо бърдо.
От тази височина добре се открояват трите рида, които се спускат от билото на Витоша към с. Кладница. Вляво е Стамировият рид, в средата е Брезовица а вдясно - Смядовица. След около 2 ч.30 мин. от началото на маршрута, пътеката навлиза в най-високата заравненост и доближава билото на планината. Вляво, на изток, са очертанията на Черната скала - малък връх с остри, високо изправени скални блокове, непосредствено преди вр. Селимица. Оттук се вижда Черни връх с метеорологичната станция. На изток и югоизток е резерватът „Торфено бранище”.
Връх Селимица е на Балканското вододелно било, северозападно от Черни връх, в Северозападния дял на Витоша. Издига се само на 50 м над седловината, отделяща го от вр. Самара. Западните му склонове се спускат стръмно към поречието на Кладнишка река с денивелация над 800 м. Той е важен хидрографски възел, тъй като в северните му склонове са изворните райони на реките Владайска и Даутица, а в южните - на Кладнишка и Босочка.
От вр. Селимица се открива панорама във всички посоки. Виждат се върховете Малък Резен, Черни връх, Самара, Ярловски Купен, Петрус, Кръста, Острица, Острец и Владайски Черни връх.
Пътеката напуска билото и с леко спускане стига до м. „Три кладенци”, където се съединява с тази от м. „Конярника” към Черни връх. Маркировката е колова, зимна. Разстоянието от с. Кладница до м. „Три кладенци” се изминава за 3ч. и се преодолява денивелация от 1000 м.
Разстоянието от м. „Три кладенци” до Черни връх се изминава за 1 час по маршрута, описан в ХV.2.
