ДПП Витоша | Туристически маршрути

Продължителност на прехода:        2 ч. 10 мин.

Денивелация:                                   830 м (изкачване)

Пътят от с. Железница до НОП (20мин.) при стълб № 124 е описан в маршрут VІ.1. От НОП се напуска стълбовата маркировка за х. „Физкултурник” и се продължава по левия бряг и срещу течението на Железнишка река. В този участък реката протича през сравнително широка долина. След 20 мин. от НОП долината се стеснява, а пътят преминава в тясна пътека, която след 5 мин. се прехвърля на десния бряг на реката, където се разклонява. Тръгва се по дясното отклонение. Стига се до водослив. Пътеката се отбива вляво, на югозапад, по десния долинен склон на Загорчов дол, който се отводнява от едноименен поток. Върви се през букова гора като пътеката няколко пъти преминава от единия на другия бряг на потока, след което се изкачва по десния склон и излиза до извор с хубава студена вода (30 мин. от Железнишка река). След пет минути се стига до черен камионен път, идващ отляво (маршрут VІ.3.) и по него за още 10 мин. - до изворния район на Загорчов дол при м. „Поища” (1ч.35мин.). Там има няколко малки извора.

От м. „Поища” се върви на югозапад и се изкачва билото между върховете Голям Кечек и Белчева скала. След това се продължава на северозапад и се достига понижението между върховете Белчева скала и Котаро, откъдето за няколко минути се изкачва вр. Белчева скала.

Връх Белчева скала (1831 м н.в.) се намира на билото, ограничаващо десния долинен склон на Железнишка река, западно от с. Железница. Връхната му точка представлява малка тревна площадка с няколко каменни купчини и триангулачен знак. Южните и западните му склонове са голи,  източните са залесени с иглолистна гора, а върху северните (към м. „Казана”) има естествени букови гори. На северния склон е характерната голяма скала, дала името на върха, а според преданието, тук намерил смъртта си волът Белчо.

Гледката, която се открива от вр. Белчева скала е внушителна. Оттук се виждат: на азимут 20^о - с. Бистрица (долната му част); азимут 40^о - билото Шеовица; азимут 80^о - с. Железница; азимут 92^о - вр. Манастирище (в Плана планина); азимут 120^о - с. Плана;  азимут 140^о - вр. Мусала (Рила); азимут 160^о - м. Ярема с вилната й зона; азимут 164^о - с. Ковачевци и вр. Мальовица; азимут 190^о - вр. Голям Дебелец (Верила); азимут 194^о - вр. Острица; азимут 210^о - вр. Войчинов рид (Чаролея); азимут 326^о „циркус” Казана; азимут 346^о - х. Физкултурник и вр. Голям Купен.

Понижението на билото между върховете Белчева скала и Котаро е кръстовище на пътеки. Оттук може да се продължи за: вр. Котаро и вр. Купена (маршрут VІ.3.); вр. Голям Кечек и м. Ярема (маршрут VІІ.3.) и за х. „Физкултурник” (маршрут VІІ.3.).

Изтегли GPS трак

Продължителност на прехода:        3 ч.

Денивелация:                                   1045 м (изкачване)

Маршрутът започва от последната спирка на автобус № 69 над м. „Брезите”, там където завършва НОП. При „Царевите кошари” се тръгва вдясно и нагоре (азимут 280^о) по черен камионен път. След 10 мин. се пресича дълбок дол (дотук се върви по трасето на НОП). Продължава се вляво по склона и се стига до вр. Буките.

Връх Буките (1251 м н.в.) се намира на запад от м. „Брезите” и „Царевите кошари” и на югозапад от с. Железница. На картата е обозначен като Буките, но железничани го наричат Койлото (трева, с която се украсяват лазарките), а с името Буките назовават покритите с букова гора източни склонове. На връхната му точка има дървена пирамида.

Пътят следи високо левия долинен склон на Брезовишки дол и постепенно се изкачва на билото, ограничаващо десния долинен склон на Железнишка река. Минава се през м. „Антови ниви” и под вр. Орловец, непосредствено под м. „Поища” (1ч.30мин.), се съединява с пътеката от Загорчов дол към вр. Белчева скала (маршрут VІ.2.). Пътят оттук до понижението между върховете Белчева скала и Котаро е описан в маршрут VІ.2.

Продължава се нагоре, на северозапад (азимут 300^о) по сравнително добре оформен път като се минава северно от вр. Котаро. След това се продължава вдясно от скалните групи в м. „Сиврикая” и общо за 50 мин. от вр. Котаро се достига вр. Купена (2195 м н.в.). Оттук може да се продължи за вр. Скопарник и Черни връх, или да се слезе в с. Чуйпетлово (маршрут ІХ.4.).

Изтегли GPS трак

Продължителност на прехода:        1 ч. 25 мин.

Денивелация:                                   600 м (изкачване)

Този преход е част от Планското (Чуйпетловско) вървище (виж маршрут ІХ.3.).

Тръгва се от ханчето “Ярема” и се върви по шосето за с. Железница. След 50 м се продължава наляво и нагоре по ясно очертан черен път по десния бряг на Ярловска река. След 5 мин. се достига отклонението на изкуствената вада от Ярловска река (виж описанието за м. „Ярема”). Продължава се срещу течението на реката през смесена иглолистна и букова гора и се стига до водослива на двата начални потока на Ярловска река (15 мин.).

Куртова река е гранична между Източен (Купенски) и Югозападен (Ветренско-Боснешки) дялове на Витоша. Тя е ляв приток на р. Егуля. В горното си течение (до пресечната точка с шосето за Самоков) носи името Ярловска река. Нейните начални потоци са два. Десният събира водите си от източните склонове на вр. Сива грамада. Билото на десния му долинен склон с вр. Лашова могила е вододел с р. Бяла вода (начален поток на Гръчка река). Билото на левия му долинен склон с вр. Градището е вододел с левия начален поток на Ярловска река, който води началото си от южните склонове на вр. Белчева скала. Водосливът на двата потока е непосредствено под вр. Градището. Протича в източна посока и под шосето за с. Плана се влива в р. Егуля. По поречието на Куртова река минава черен път. Той стига до пресечната й точка с асфалтирания път за с. Плана.

Оттук се тръгва по левия бряг на десния начален поток. След няколко минути потока се пресича и пътят се отправя с леко изкачване по десния му долинен склон, минавайки през смесена широколистна гора. Десет минути след пресичане на потока се излиза на билна поляна, оградена с изкуствена борова гора. След прекосяването й пътят се насочва на северозапад високо по левия долинен склон на р. Бяла вода като подсича южните склонове на вр. Лашова могила. Стига се до голото вододелно било над Лашова могила. Отминава се дясно отклонение и се върви право нагоре на северозапад (азимут 290^о) по слабо очертана пътека. Високо напред ясно се очертава превалът между върховете Войчинов рид и Сива грамада. След около 200 м вдясно от пътя има извор. Тук може да се направи почивка. Пътеката завива на запад към превала (азимут 260^о), минава покрай извори и потоци и достига малка вдлъбнатина в м. „Сакън дупка” - главен изворен район на р. Бяла вода. След 20 мин. се стига превала.

Оттук може да се продължи за селата Чуйпетлово (виж маршрут ІХ.3.) и Ярлово или за вр. Скопарник (виж маршрут VІІІ.1.).

Изтегли GPS трак