„Лесозащитата е част от стопанисването на горските територии и важността на лесозащитните мероприятия за поддържането на горската екосистема е безспорна. За съжаление, влиянието на климатичните промени върху здравето на гората става все по-осезаемо и нашата работа, и работата на лесозащитните станции е да предприемем адекватни и навременни мерки, така че повредите върху горите да бъдат колкото може по-малко“.
Това заяви инж. Стоян Тошев, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, който откри проведеното на 7 март 2023 г. заседание на Националната комисия по лесозащита. На срещата бяха обсъдени проведените лесозащитни мероприятия през 2022 г. и прогнозите на трите лесозащитни станции за очакваните нападения от болести и вредители за настоящата година.
Като сериозен проблем за горите и през 2023 г. експертите посочват уврежданията в иглолистните гори, следвани от съхненето на полезащитните горски пояси в Североизточна България и дъбовите насаждения в Източна България. Според членовете на комисията, проблемът със съхненето ще продължи и през настоящата година в резултат на наблюдаваните трайни изменения на климата.
След направените обследвания, през 2023 г. специалистите планират лесозащитни мероприятия на обща площ 215 000 дка, което е 24 % от всички сигнализирани горски територии с увреждания през 2022 г. и едва 2,3 % от общата горска територия на страната. За останалите площи, мероприятия са извършени през миналата година или уврежданията не налагат лесозащитна намеса.
Заради очакваното силно обезлистване от борова процесионка и ръждива борова листна оса е предвидено въздушно пръскане на обща площ от 14 000 дка на територията на ЛЗС София и ЛЗС Пловдив. Мероприятията се извършват срещу новоизлюпените гъсеници на боровата процесионка през есента и на листната оса през пролетта.
В широколистните гори основен вредител се очертава гъботворката, срещу която ЛЗС Варна предвижда биологична борба на площ от 5700 дка. Мероприятието ще бъде извършено в слабо нападнати гори от средата на м. март с цел ограничаване и превенция.
Срещу фитопатогенни гъби и увреждания от абиотични фактори, както и за създаване на здрав посадъчен материал и млади култури, лесозащитната прогноза предвижда наземна химична борба на обща площ от 3 300 дка, механична борба на 2 600 дка и сечи на обща площ от 189 000 дка в цялата страна. Според специалистите, извеждането на санитарна и принудителна сеч е безалтернативна мярка след увреждане на стъблата на дърветата.
По време на заседанието се коментира усвояването на падналата дървесина в резултат на ветровала, причинил щети в горски територии на Смолянско през м. септември миналата година. Инж. Асен Карабов, заместник-директор на Южноцентрално държавно предприятие информира, че до момента са усвоени около 25% от пострадалата дървесина. Препоръката на учените от Института за гората е извозването на падналата дървесина или обелването на оставащата в гората, е да стане преди заселването на корояда през пролетта.
Утвърдената лесопатологична прогноза за страната ще бъде качена в раздел Документи, а отчетите на трите лесозащитни станции ще бъдат публикувани в Лесозащитни новини на интернет страницата на Изпълнителна агенция по горите.